Тунгуска: най – голямата експлозия в човешката история остава загадка

30 юни 1908 г. в 7,14 часа местно време в Сибир: в региона на Тунгуска се случва най-голямата експлозия в човешката история. В рамките само на един час експлозията, заедно с последвалия пожар унищожават горски масиви с размерите на Лондон.

Хората решават, че е настъпил Денят на страшния съд. Твърди се, че експлозията в Тунгуска има мощността на поне 1000 атомни бомби като тази, пусната над Хирошима. Милиони дървета са унищожени от ударната вълна и пожарите.

Шоковата вълна обикаля света, видима за сеизмографите във всяка точка на земното кълбо… Но никой не може да разбере какво се е случило.

Минават 20 години, докато съветските учени разкриват истинските измерения на катастрофата.

Случаят в Тунгуска е не по-малко мистериозен от Бермудския триъгълник или легендата за Атлантис. Малко исторически феномени са предизвикали толкова спекулации като този ден в изолираните сибирски гори на Тунгуска: микс от най-откачените теории и най-сериозната наука.

Така се ражда модерната легенда, по която и до днес работят много учени от различни държави, представляващи различни научни дисциплини с единствената цел да намерят решението на загадката: Какво точно се е случило.

Все още няма категорично доказателство в подкрепа на някоя от теориите, за сметка на това има огромен брой интерпретации. Дали е паднал метеорит, който е причинил цялото това унищожение? Много от учените вярват на това. Но в такъв случай трябваше да има кратер. А няма и никога не е откриван. Или е било нещо съвсем различно?

„Аз лично вярвам в теорията, че е бил извънземен космически кораб“, казва Валентина Бикова, геофизик. „Просто са се отбили за пикник при нас, но нещо се е случило и корабът се е взривил“, развива теорията си тя. Версията за НЛО също е една от най-разпространените.

„Няма солидно доказателство“, казва д-р Бени Пайзер, културен антрополог от Университета в Ливърпул. „Липсата на доказателства прави тези теории популярни“, обяснава той. Пайзър е специализирал в природните бедствия и начините за справяне с тях. „Катастрофата в Тунгуска променя възприятията ни за света и нашето място в космоса,“ казва Пайзър, „защото до този момент сме живели с представата, че сме защитени, че Вселената работи като часовник и нищо драматично не може да се случи. След Тунгуска знаем че потенциално може да се окажем в центъра на космически сблъсък. Случвало се е преди, може да се случи отново.“

Ако подобен космически обект като този в Тунгуска (ако приемем теорията за метеорита) удари голям град, пораженията ще са неописуеми. Цялата околност ще бъде заличена от лицето на Земята.

Геологът Кристоф Бренхайзен също смята, че е бил метеорит. „Ако Земята се беше завъртяла само още малко, можеше да унищожи напълно Санкт Петербург например“, казва той. „Час по-късно щеше да бъде ударен Хелзинки, още час по-късно Стокхолм или Осло.“

„Това е причината да се налага да мислим, какво би могло да се случи“, допълва Бренхайзен. През 2000 г. той отива в Сибир като част от съвместна германско – руска експедиция. Германецът работи по основните теории от години. Вярва, че ако е било метеорит, могат да се намерят космически материали в проби от почвата в близост до епицентъра на експлозията. До момента обаче такъв материал не е намерен.

През 1928 г. руският геолог Леонид Кулик е първият учен повел експедиция към района на катастрофата. Неговата работа все още е в основата на всички последвали проучвания на данните. В онези години тази територия в Сибир е била още по-дива и никой не е стъпвал там, освен ако не се е налагало. Температурите в района варират от минус 40 по Целзий през зимата до плюс 35 градуса през лятото. Мястото на експлозията е изключително изолирано. Най – близкият град Ванавара е на 700 километра от мястото на експлозията.

В продължение на две десетилетия Кулик и екипът му се опитвали да намерят доказателства за удар от метеорит. Кулик е обиколил целия район със самолет и е съставил подробни карти на местността. Записвал е дори положението на повалените от експлозията дървета. С такива данни би трябвало да е лесно да се установи, къде точно е паднал метеоритът.

Кулик е използвал най-модерните за времето технологии в търсенето на кратер. Дори стигнал дотам, да обезводни няколко езера в най-вероятния район на сблъсъка. Смятал, че именно там може да има кратер. Намерил обаче само стволове и клони на дървета, които доскоро са били живи. Как може да са попаднали там? Ако са ударени от метеорит щяха да са унищожени. В крайна сметка Кулик установил, че това не е кратер от метеорит и бил разочарован. Той нямал шанса да довърши работата, защото през 1941 г. станал доброволец в Червената армия. Починал година по-късно като пленник в германски затвор.

След Втората Световна Война фокусът се променил. Светът станал свидетел на възможностите на атомната бомба. Случаят в Тунгуска придобил друг смисъл и ново място – вече в книгите с научна фантастика. Близо 40 романа са вдъхновени от катастрофата в Тунгуска. Един от тях се превърна в киношедьовър – Сталкер на Андрей Тарковски. На въоръжение в руската армия пък има ракетни установки „Тунгуска“. В САЩ се продава енергийна напитка под марката Тунгуска.

Загадката остава нерешена. Все пак най-вероятното обяснение на случилото се е именно метеорит или комета, която изгаряйки в атмосферата на Земята се взривила малко преди удара в повърхността, причинявайки огромни щети, но без кратер …