Учените, изследващи Космоса, правят равносметка на 30 години открития на екзопланети – от редици масивни „супер-Земи“ до светове с перфектно синхронизирани орбити.

Преди 30 години двама швейцарски астрономи обявиха, че са забелязали първата известна планета, обикаляща около звезда, подобна на Слънцето.

Откритието, донесло им Нобелова награда и по-късно публикувано на страниците на Nature, е кулминацията на вековни мечти и десетилетия търсене на светове извън Слънчевата система.

Това беше и началото на вихрушка от открития.

Оттогава астрономите са открили повече от 6000 екзопланети, както и индикации за още хиляди.

Много от тях са засечени от мисиите на НАСА Kepler и Transiting Exoplanet Survey Satellite (TESS), като и други телескопи също допринасят за откритията.

Екзопланетарният зоопарк е дом на голямо разнообразие от обекти

Има „горещи Юпитери“, които се въртят близо около своите звезди, включително планетата, открита преди 30 години, която обикаля около звездата 51 Pegasi.

Има „супер-Земи“ и „мини-Нептуни“ – категоризирани според сравнението на масите им с тези на планетите в Слънчевата система – които са едни от най-често срещаните екзопланети, откривани досега.

Има системи, пълни с множество планети, които се движат в почти музикален ритъм една с друга; планети-самотници, носещи се свободно в Галактиката; и извънземни светове, които обикалят около две звезди едновременно, точно като измислената планета Татуин от „Междузвездни войни“.

„Всяка от тях е съвсем нов свят, изпълнен с възможности и потенциал, обикновено различен от всичко, което сме виждали досега, и предизвикващ нашите представи за това как изглеждат „нормалните“ планети и планетни системи“, казва Джеси Кристиансен, астроном в Калифорнийския технологичен институт в Пасадена.

Nature попита някои астрономи за любимите им екзопланети. Ето какви са техните отговори:

Проксима Кентавър: Близка и достъпна за посещение

Начело на много списъци с препоръки са двете – или може би три – малки планети, които обикалят около Проксима Кентавър, най-близката до Слънцето звезда, разположена само на 1,3 парсека в съзвездието Кентавър.

Първата планета около Проксима е открита през 2016 г. с помощта на Европейската южна обсерватория в Чили.

Тя вероятно е с размерите на Земята и се намира в обитаемата зона на своята звезда – разстоянието, на което може да съществува течна вода на повърхността ѝ.

Втора потвърдена планета се намира малко извън обитаемата зона и вероятно е малко по-малка от Земята.

Близостта на Проксима Кентавър означава, че тези планети са най-добрият избор за посещение от междузвезден космически кораб, посочва Жан Шнайдер, астроном в Парижката обсерватория.

Първият опит за разработване на такъв апарат – проект на стойност 100 милиона долара, известен като Breakthrough Starshot – според съобщенията е претърпял неуспех.

Въпреки това, „преди края на века ще отидем там“, отбелязва Шнайдер.

TRAPPIST-1: Земеподобни светове в редица

Друг фаворит е планетарната система около звездата TRAPPIST-1, която се намира на около 12 парсека от Земята в съзвездието Водолей.

Седем свята с размерите на Земята обикалят около звездата, открити през 2016 и 2017 г.

Някои от планетите в системата TRAPPIST-1 се намират в обитаемата зона, което я превръща в идеална лаборатория за изследване на еволюцията на земеподобни планети на различни разстояния от тяхната звезда.

Космическият телескоп James Webb по-специално изследва планетите от TRAPPIST-1 за всякакви признаци на атмосфера.

Засега новините са предимно негативни – което може би не е изненадващо, тъй като звездата е изключително активна.

Но астрономите казват, че има много какво да се научи за условията, които биха могли да доведат до обитаемост на някои от планетите в TRAPPIST-1.

Миналия месец например астрономи, използващи James Webb, съобщиха, че планетата все още има шанс да притежава атмосфера.

„Освен това, ако бяхте на повърхността ѝ, другите планети щяха да изглеждат като луни в нейното небе“, обяснява Нестор Еспиноса, астроном в Научния институт за космически телескопи в Балтимор, Мериленд.

K2-138: Музикални резонанси

Планетарната система K2-138 има шест планети, подредени около своята звезда, на около 200 парсека в съзвездието Водолей.

Открити за първи път от граждански учени, които преглеждат данни от мисията Kepler на НАСА, планетите от K2-138 се движат в поредица от резонанси 3:2.

Това означава, че някои планети обикалят звездата три пъти за същото време, за което други правят две обиколки.

Изследователите са превърнали този резонанс, който е подобен на перфектния квинтен интервал в музиката, в звуково представяне на планетите.

Съществуването на резонансите предполага, че планетите са достигнали своите крайни конфигурации чрез някакъв бавен, постепенен процес, заявява Кристиансен.

Много други планетни системи, включително Слънчевата, са преживели бурни и хаотични пренареждания, които са унищожили подобни резонанси.

По този начин K2-138 запазва редки улики за формирането на планетни системи, добавя тя.