Третият райх изчезва под земята

Определено не е за хора със слаби сърца, когато в горския сумрак от процепите на старите бункери излитат и шумят прилепи. Крилатите вампири са решили, че тези многоетажни подземия са построени за тях и са се установили там на сигурно място.

Тук, недалече от полския град Мендзижеч, живее най-голямата колония от прилепи в Европа – десетки хиляди. Но не става дума за тях, макар че военното разузнаване е избрало за своя емблема силуета на летящ прилеп.

За тази местност се носят легенди, коя от коя по-мрачна.„Да започнем с това, че близо до горското езеро в железобетонна кутия е открит изход на подземен силов кабел, чието замерване е показало напрежение от 380 волта – разказва полк. Александър Лискин, един от пионерите в тукашните катакомби. – Скоро вниманието на сапьорите привлече бетонен кладенец, който поглъщаше водата.

Тогава разузнаването докладва, че подземната силова комуникация вероятно се отклонява от Мендзижеч. Не се изключва и наличието на скрита автономна електроцентрала и че турбините ѝ са се въртели от водата падаща в кладенеца. Казват, че езерото е съединено с околните водоеми, а те тук не са малко.

Сапьорите откриха маскиран под хълма вход към тунел. Още с първото приближаване стана ясно, че това е сериозно съоръжение, освен това вероятно с различен род капани, включително мини. Казват, че подпийнал военен след бас влязъл с мотоциклет в тайнствения тунел и повече но го видели.“Каквото и да говорят, безспорно е едно – в света няма по-обширен и по-разклонен подземен укрепен район от този, който е прокопан в речния триъгълник Варта – Обра – Одер.

До 1945 година тези земи са били в състава на Германия. След падането на Третия райх са били върнати на Полша. Чак тогава в свръхсекретните подземия се спуснали съветски специалисти. Спуснали се, шашнали се от дължината на тунелите и си отишли. Никой не искал да се загуби, взриви и изчезне в гигантските бетонни катакомби, които се протягат на десетки километри на север, юг и запад.Никой не може да каже с каква цел са били прокопани тези двупосочни теснолинейки, къде и защо са отивали влаковете по безкрайните тунели, какво са превозвали и кои са били техните пътници. Но със сигурност е известно, че Хитлер поне два пъти е бил в това подземно железобетонно царство, кодирано под названието RL — Regenwurmlager – „Лагерът на дъждовния червей“.

В края на Втората световна война по цяла Германия са открити огромни недовършени системи от тунели. Хитлер е заповядал изграждането на около 800 подземни комплекса. Съюзниците са се опитали да ги унищожат, включително и личния алпийски бункер на Хитлер. Цели участъци от системите тунели и до днес остават неизследвани.

Защо?

С този въпрос започва всяко изследване на загадъчния обект. Защо е било изградено гигантското подземие? Защо са прокарани в него стотици километри електрифицирани жп линии и още всевъзможни „защо“.

Местният жител Йозеф – бивш танкист, а днес таксиметров шофьор, с луминесцентен фенер показва една от двайсет и две подземни гари. Всички те са някога са имали женски и мъжки имена: Дора, Марта, Ема… Най-близо до Мендзижеч е Хенрих. Именно на нея бил слязъл Хитлер, за да се отправи вече по повърхността към своя щаб под Растенбург – Волфсшанце. В това има логика – подземният път от Берлин е позволявал тайно да се напусне райхканцеларията.

Добре дошли в ада!

Живописният хълм с дъб на върха е увенчан от два стоманени бронирани капака. Масивните им цилиндри с прорези приличат на тевтонски рицарски шлемове, „забравени“ под дъбовата сянка.

Западният склон на хълма е обрамчен от бетонна стена, в която има бронирана херметична врата и няколко вентилационни отвора. Над входа има надпис, изписан със спрей: Welcome to hell!Под зоркото око на амбразура се стига до бронирана врата, която се отваря със специален ключ. Тежката, но добре смазана врата се отваря леко и в гърдите те гледа още една бойница. Такова е антрето, а неговият под някога предателски е пропадал и всеки неканен гост е политал в кладенец, както се практикувало в средновековните крепости.

Сега подът е укрепен и от него се свива по коридор, който води във вътрешността на бункера, но след няколко крачки се прекъсва от главния газов шлюз. Когато се излезе от него, се попада в караулно, където някога са проверявали документите на всички влизащи. Чак след това може да се влезе в коридор, водещ към бойните каземати, прикрити с бронирани куполи.

В един от тях и до днес стои ръждясал гранатомет. Тук е „каютата“ на командира – „фюрерраум“, перископи, радиоточка, хранилище на карти, тоалетна и умивалник, а също маскиран резервен изход.Един етаж надолу са складовете за боеприпаси, цистерна с гориво, камерата на входния капан, която е карцер, спален отсек за дежурната смяна, вентилационна. Тук е и вратата към преизподнята – бетонен кладенец с диаметър четири метра отива надолу на дълбочина десететажна сграда. Лъчът от фенера осветява вода на дъното на шахтата. Тясна бетонна стълба се спуска надолу.

„Тук са сто и петдесет стъпала“, пояснява Йозеф. Какво ли има долу? А долу, на дълбочина 45 метра, има зала с висок свод, подобна на старинна катедрала, само че от железобетон. Шахтата, по която се вие стълбата, тук прекъсва и след това продължава още по-дълбоко, но вече като кладенец, почти изцяло пълен с вода. Има ли дъно? Йозеф не знае, но продължава към друг кладенец, още по-тесен, покрит с люк. Това е източникът на питейна вода.

Какво ли са видели сводовете на този Аид?

„Да идем на гарата?“, пита Йозеф и потъва в невисок и тесен коридор. Тунелът изглежда безкраен, групата върви с ускорена крачка по него вече четвърт час, а краят му не се вижда. Освен това няма никаква светлина, както впрочем и във всички останали „дупки на дъждовния червей. Температурата тук е постоянна както през лятото, така и през зимата – 10 градуса.Тесният тунел най-после се влива в широк транспортен тунел. Бетонните плочи тук образуват подобие на перон. Това е гара „Хенрих“ – изоставена, прашна, тъмна…

Оттук групата свива в страничен вход. Скоро краката почват да джапат в локви – по края на пешеходната пътечка има канавки за отвеждането на водата – идеални поилки за прилепите. Лъчът на фенера скача нагоре и над главите на групата се вижда голям жив грозд от прилепи.

Казват, че душите на загиналите моряци се вселяват в чайките. Тогава душите на есесовците трябва да се вселяват в прилепи.На въпроса „Защо са създадени Мезерицките бункери“, военните историци отговарят така: за да издигнат мощна крепост на главната стратегическа ос на Европа: Москва – Варшава – Берлин – Париж.

Китайците са построили своята Велика стена, за да предпазят границите на своята Поднебесна империя от нахлуването на номади. Немците са направили почти същото, издигайки Източния вал – Ostwall, с тази разлика, че са прокарали своята „стена“ под земята. Изграждането ѝ е започнало още през 1927 година и чак след десет години са я завършили.

(Със съкращения)