Учените успяха да разгледат една от най-мощните черни дупки за цялата история на наблюдения. За тази цел астрономите са използвали рентгеновата обсерватория „Чандра“ и редица други телескопи.
Изследователите използвали оптични снимки на орбиталния телескоп „Хъбъл“, отразяващи разположението на галактиките в масивния куп RX J1532, на 3,9 млрд. светлинни години от Земята. След това върху полученото изображение наложили рентгеновите данни от „Чандра“, илюстриращи облака горещ газ.
Наличието на голямо количество горещ газ в центъра на купа дълго време беше загадка за учените. С времето газът трябва да изстива, а централната област, където неговата плътност е най-голяма, трябва да се охлажда най-интензивно. Налягането там спада, газът се устремява в центъра и пътьом образува нови звезди. Но в дадения случай астрономите не успели да открият следи от активно звездообразуване.
Както става ясно от съобщението на обсерватория „Чандра“, последните изображения помогнали да се проясни ситуацията. В центъра на RX J1532 се намира голяма елиптична галактика, от двете страни на която изследователите видели огромни празни пространства, сякаш изрязани в газовия облак.
Черната дупка и пространствата в облака газ, пробити от нейните джетове.
© NASA/CXC/Stanford/J. Hlavacek-Larrondo et al.
Астрономите стигнали до извода, че тези зони са били „пробити“ от джетове, които произхождат от гигантската черна дупка в сърцето на галактиката. Мощните струи плазма отнасят газа настрани, а ударният фронт на границата на образуващите се кухини формира звукови вълни, които поддържат високата температура на облака и възпрепятстват образуването на трилиони нови звезди.
Тъмните области на снимките са толкова големи, че във всяка от тях може да се помести нашата галактика Млечен път. Това означава, че пораждащата ги черна дупка следва да е поне десет пъти по-голяма от тази, която се намира в клъстера Персей, известен с подобни празни пространства.
Обикновено джетовете се образуват поради голямото количество материя, попадащо зад хоризонта на събитията. Но този път изследователите не фиксирали интензивно рентгеново лъчение, свидетелстващо за вълчи апетит на черната дупка. Изчисленията показали, че толкова мощни струи без поглъщане на материя могат да изхвърлят само свръхмасивни черни дупки с маса, 10 милиарда пъти превишаваща слънчевата.
Има и друга версия, според която черната дупка в купа RX J1532 има 10 пъти по-малка маса, но се върти с огромна скорост. Впрочем дори в този случай размерите ѝ превъзхождат повечето подобни обекти, открити във Вселената. Масата на най-голямата черна дупка, открита през 2012 г., превъзхожда масата на Слънцето 17 млрд. пъти.
Резултатите от изследването са публикувани в Тhe Astrophysical Journal, но с тях можете да се запознаете тук.
