Картофите са много по-евтини от батериите, знаете ли? И хлебарките са по-евтини от портокалите… Не, не бягайте…
Керосиновите лампи, както е известно, произвеждат повече сажди от цялото световно корабоплаване с неговите чудовищни дизели.
Но не бързайте да вините жителите на развиващите се страни. Дори ако живеете в Кения и имате стопроцентово 3G покритие, то до пълната електрификация е още много далече. А керосиновата лампа е най-икономичният ефективен метод за решаване на този проблем.
Оттук и 270 млн. тона сажди, ежегодно изхвърляни в атмосферата, където дават същия ефект, както парата от милиарди тонове въглероден диоксид.
Именно за такива тъжни повсеместни случаи служителите от Еврейския университет в Йерусалим начело с Хаим Рабинович радикално модернизирали батерията въз основа на обикновен картоф.
Подобни опити не са новост. Така, използвайки грудката на това растение като електролит и поставяйки в него два електрода, може да се запали лампа. Само не бастисвайте картофите тъкмо сега – сами по себе си те не са източник на енергия.
И все пак грудката служи като аналог на киселината в автомобилния акумулатор – по нея електроните от медния електрод бързат към цинковия. Същото по принцип може да се направи и с банани (или ягоди).
„Картофът беше избран поради своята достъпност по цял свят, включително тропиците и субтропиците”, казва проф. Рабинович. Разбира се, има страни, където изобщо не растат картофи, но да не придиряме на учения.
В основни линии Рабинович е абсолютно прав: в повечето страни картофите са евтини. Освен разпространени, те имат добра устойчивост към вредители, а и може да се съхраняват по-дълго от ягодите и бананите, което е особено важно там, където няма хладилници.
Само че предишните опити с картофи в качеството на електролит са носили оскъдни плодове – една светодиодна лампичка с умерена сила светела от един картоф в продължение максимум на няколко дни.
И тогава на екипа на Рабинович му хрумнала мисълта: а какво ще се случи, ако картофът се свари? Извършвайки тази битова операция, учените изяснили, че проводимостта на картофа-електролит нараства в пъти и един картоф може да осветява стая със светодиод 40 дни поред.
Като сравните цените на картофите и керосина (в страните от третия свят), веднага ще разберете, че използването им в сварен вид е икономически по-изгодно от всякакви задимени печки. Два електрода, щипка тип „крокодил” и светодиодна лампичка. Това е всичко! Напълно достъпни разходи дори за африканците.
Там, където картофите често дегенерират (при нощна температура над 25°С), има патати и прочие близки аналози, така че пред нас наистина е световна алтернатива на керосиновата лампа. И не само на нея. Според изчисленията на изследователите с въпросните електроди картофът като източник на храна ще заинтересува дори и нас.
Става дума за това, че той е по-евтин от стандартните батерии АА. Тоест с него можем да си запалим лампата в палатката и дори аварийното осветление, като ни спрат тока. Без неудобства, свързани с обикновените батерии, тъй като няма да ни се налага да тичаме за картофи посред нощ, тъй като често си имаме запаси в килера.
С други думи, триумфът на картофеното осветление далеч не се ограничава с третия свят:
С находката на Рабинович обаче се случила типичната за нашите страни история за езистенциалното невнедряване – има технология, няма търсене.
„Мислехме, че всякакви организации ще се заинтересуват от подхода – печално казва ученият. – Смятахме, че политиците в Индия ще се застъпят за такова нещо и ще напишат върху него своите имена. То струва по-малко от долар.”
Но никакви позиви към внедряване. Нито в Индия, нито другаде. Защо?
„Простият отговор на този въпрос е такъв: те дори не знаят за това”, оценява ситуацията Хаим Рабинович.
В развиващите се страни няма нищо, оттук и липсата на интерес, твърдят различни експерти, включително от FAO. Ще пропуснем въпроса за това откъде имат гладуващите кенийци долари за керосин и ще обясним по-просто: страните от Третия свят нямат навика да се разполагат в тундрата или тайгата. На тях им е добре там, където не е прекалено студено. А това значи, че минимум 10–20% от картофите, които ние слагаме в зимника до пролетта, в Кения се хвърлят, защото на топло грудките гният.
