Учени определиха нов признак за наличието на извънземни цивилизации
Учени от Вашингтонския университет идентифицираха нов признак, който може да се използва за откриване на извънземна цивилизация. Резултатите от изследването са публикувани в Astrophysical Journal.
В основата на хипотезата стои предположението, че технологично напредналите цивилизации могат да използват съдържащия се във водата деутерий за ядрен синтез, който осигурява ефективен източник на енергия.
Такъв процес може да доведе до намаляване на естественото ниво на D/H във водата на екзопланетите.
Съотношението D/H в океаните на Земята е един атом деутерий към 6240 атома водород и учените смятат, че отклоненията от това ниво на други планети може да показват наличието на технологична активност.
Техниката се основава на спектрален анализ на водни пари в атмосферите на екзопланети.
Използвайки модела на атмосферния радиационен трансфер (SMART), изследователите определиха дължините на вълните, където емисионните линии на HDO и H2O молекулите са най-ясно изразени.
Въз основа на тези данни експертите изчисляват какви съотношения D/H могат да бъдат открити от усъвършенствани телескопи или бъдещи мисии – Обсерваторията на обитаемите светове (HWO) и Големия интерферометър за екзопланети (LIFE).
Констатациите показват, че интензивното използване на деутерий може да намали съдържанието му в океаните на планетата до нива, характерни за междузвездната среда за около 170 милиона години, при високо енергийно търсене.
В случай на планети с малки океани, така наречените „сухи светове“, този спад ще настъпи много по-бързо, за 1-10 милиона години.
За сравнение, такива времеви мащаби са сравними с продължителността на живота на бозайниците на Земята.
Изследователите също така отбелязват, че по-високите от земните D/H стойности, открити на Марс и Венера, показват планети, които е малко вероятно да бъдат подходящи за дългосрочно обитаване.
По този начин по-ниските нива на деутерий в атмосферата може да са не само доказателство за технологична активност, но и знак за планета, която поддържа обитаеми условия в геоложки времеви мащаби.