Учени са озадачени от чудовищно голяма галактика, която внезапно „угасва“

Астрономите са озадачени от древна галактика от зората на Вселената – която внезапно потъмнява преди милиарди години. Галактиката, известна като XMM-2599, образува огромен брой звезди по времето, когато Вселената е била само на един милиард години. Тогава обаче внезапно е „задушена“ и учените не са сигурни защо.

Преди Вселената да е достигнала два милиарда години, XMM-2599 е успяла да образува маса от над 300 милиарда слънца, пише изследователят Бенджамин Форест в Astrophysical Journal. В своя пик тази чудовищна галактика ражда повече от 1000 слънчеви маси годишно. За сравнение Млечният път образува около една нова звезда годишно.

Изследователите успяват да направят подробни измервания и да изчислят разстоянието с помощта на мощно спектроскопично оборудване, разположено в обсерваторията Кек на Маунакеа в Хавай.

„Това, което прави XMM-2599 толкова интересна, необичайна и изненадваща, е, че тя вече не образува звезди, може би защото е спряла да получава гориво или черната й дупка е започна да действа“, казва Джилиън Уилсън, професор по физика и астрономия.

Въпросът който учените си поставят сега е – какво ще стане с галактиката, когато нейният разцвет е приключил? „Не знаем в какво ще се превърне до наши дни“, продължава професор Уилсън.
„Знаем, че не може да загуби маса. Интересен въпрос е какво се случва около нея. „Дали с течение на времето може гравитационно да привлече близките звездо-образуващи галактики и да се превърне в ярък грозд от галактики?“

Екипът, стоящ зад изследването, е получил допълнително време в обсерваторията, за да разгледа някои от мистериите, които все още остават около XMM-2599.

Изследователският екип открива, че XMM-2599 образува повече от 1000 слънчеви маси годишно в звезди при своя пик на активност – изключително висок темп на образуване на звезди. XMM-2599 може да е потомък на популация от силно образуващи звезди прашни галактики в най-ранната Вселена, които наскоро бяха открити от новите инфрачервени телескопи“, казва Данило Марчезини, доцент по астрономия в университета в Туфтс и съавтор на изследването.

Учените обаче потвърждават, че „еволюционният път на XMM-2599 е неясен. Ние хванахме XMM-2599 в нейната неактивна фаза“, казва Уилсън. Съавторът Майкъл Купър, професор по астрономия в UC Irvine, заяви, че този резултат е голяма възможност за получаване на данни за ранната Вселена.

„Може би през следващите 11,7 милиарда години космическа история, XMM-2599 ще стане централен член на един от най-ярките и най-масивни клъстери от галактики в местната вселена“, каза той. „Алтернативно, тя може да продължи да съществува изолирано. Или бихме могли да имаме сценарий, който се крие между тези два резултата“.