Астрономите откриха „невъзможната“ планета BD+20594b в съзвездие Овен, чиято плътност – 7,89 грама на кубически сантиметър – говори, че тя се явява гигантски аналог на Земята, а не подобие на Нептун, както предсказва теорията.
Това става ясно от статия, публикувана в електронната библиотека на Корнуелския университет – arXiv.org.
В последните години учените са намерили десетки и стотици големи планети извън пределите на Слънчевата система, чийто диаметър няколко пъти превишава аналогичния за Земята.
Тяхното откритие е породило редица спорове какво се явяват – големи каменисти планети, така наречените супер-Земи, или миниатюрни подобия на Нептун и прочие газови гиганти.
Проблемът, както обяснява Нестор Еспиноза (Nestor Espinoza) от Католическия университет на Чили в Сантяго, се заключава в това, че точното измерване на масата на подобни планети е изключително затруднено.
Телескопи от рода на „Кеплер“, следящи за спадането в яркостта на звездата при преминаване на планета по нейния диск, не могат да правят това по принцип, а спектрографи от рода на HARPS, следящи изместванията в спектъра на светилото под действието на привличането на планетата, дават изключително неточни оценки или изискват прекалено дълги наблюдения.
И все пак известен набор от данни все пак бил събран за последните 10 години. На негова основа планетолозите миналата година заключили, че всички планети, чийто радиус 1,6 пъти превишава половината от диаметъра на Земята, се явяват мини-Нептуни, а не супер-Земи. Еспиноза и колегите му намерили пряко опровержение на тази теория, като препроверили данните, събрани от „Кеплер“ след неговото „възкресение“ при наблюдения на съзвездие Овен през пролетта миналата година с помощта на спектрографа HARPS.
Супер-Земя, подобна на Нептун. © H. Lammer
В тези данни учените намерили следи от съществуването на необичайно голяма планета край слънцеподобната звезда BD+20594, разположена само на 500 светлинни години от Земята. Този обект, както показват изчисленията на изследователите, притежава диаметър около два пъти по-голям от земния, а масата му е около 16 пъти по-висока от тази на нашата планета.
Подобни показатели означават, че плътността на планетата BD+20594b е значително по-висока от земната и е около 7,9 грама на кубически сантиметър, което еднозначно изключва възможността тя да се явява мини-Нептун, друг вид газов гигант или планета океан.
Живот на тази гигантска планета едва ли съществува – на нея напълно отсъства атмосфера, която вероятно е била унищожена още по време на раждането на тази звездна система преди 3,3 милиарда години, сочат изчисленията на учените. Освен това самата BD+20594b се намира прекалено близо до звездата и извършва едно завъртане около нея за 423 дни, което изключва възможността за съществуване на течна вода на нейната повърхност.
Откриването на BD+20594b връща интереса към дискусията за възможността за съществуване на така наречените хипер-Земи – каменисти планети, чиято маса е десетки пъти по-голяма от земната.
Неин единствен представител до днес беше планетата „годзила“ Kepler-10c, която сравнително скоро беше „разжалвана“ в мини-Нептун след повторно измерване на масата.
Както се надяват Еспиноза и колегите му, успоредното изучаване на BD+20594b и Kepler-10c ще помогне на учените да разберат защо сходни една на други планети могат да изглеждат толкова различно, и по този начин да подобрят нашите шансове за откриване на пълноценен двойник на Земята.
