Учените подценили мощта на древния Йелоустоун

Бъди най-интересния човек, когото познаваш

© U.S.National Park Service
Антония Михайлова

В долината на реката Снейк за милиони години, според изчисленията, е имало 12 изригвания, които е около два пъти по-малко, отколкото се е смятало по-рано. Но те вероятно са били по-мощни от колосалните събития, които са имали място в Йелоустоун.

„Известно е, че последното изригване на Йелоустоун е представлявало катастрофално събитие. Но сега знаем, че то е било само част от серия многобройни суперизригвания, следи от които във вид на изгорени пътеки са оставени по протежението на река Снейк в източна посока от Орегон до Йелоустоун“, съобщава водещият автор на изследването – вулканологът Том Нот от катедрата по геология на университета в Лестър.

„Новото изследване сочи, че това изригване от серията на наскоро откритите суперизригвания в периода на интензивна магмена активност на Йелоустоун преди 8–12 млн. години е било най-мащабното и силно сред известните по-рано. И това е само първото от предполагаемата серия“, добавя той.

Учените стигнали до такъв извод, след като събрали и изследвали троха по троха многобройни свидетелства, включително широко разпространените стъкловидни отлагания, слели се с ландшафта. Магнитните, минерални и химични свойства на тези наноси са се съхранили отлично, което позволило да се открият те на големи разстояния. Освен това учените чрез пробиване събрали образци от дълбините, състоящи се от древна вулканична пепел.

Суперизригването, определяно като Castleford Crossing, се е случило преди 8,1 млн. години. Според оценките неговият обем е превишил 1900 куб. км. Това би стигнало да се запълни едно от Великите езера – Онтарио. Силата на изригването се оценява на около 8,6 по скалата VEI (Volcanic Explosivity Index). Това означава, че то е било стотици пъти по-мощно от изригването на вулкана Пинатубо на Филипините през 1991 година, което е имало VEI 6, и десет пъти по-мощно от изригването на вулкана Сейнт Хелънс в щата Вашингтон през 1980 г.

Веригата от вулкани постепенно е проправяла своя път на изток към Йелоустоун, където преди 640 000 години изригване е формирало Йелоустоунската калдера. Последното изригване на Йелоустоун е било преди 170 000 години, а последният поток от лава се е стекъл по склоновете му преди около 70 000 години.

„Независимо от периодичните тревожни съобщения за разрушителни последствия от поредното изригване в парка Йелоустоун ние твърдим, че това е невъзможно. Епицентърът на вулкана сега се е преместил под Северноамериканската литосферна плоча, тоест за неговото изригване са необходими много повече енергия и топлина, отколкото когато се е намирал в тънкия и рехав слой под платото Снейк Ривър“, казва изследователят Боб Смит от университета на Юта, който изучил геодинамиката на Йолоустоун за 60 години.

Изследването е публикувано в Geological Society of America Bulletin.

Категории на статиите:
Природа

Коментарите са затворени.

Мегавселена

С използването на този сайт вие се съгласявате със събирането на cookies. повече информация

Сайтът използва coocies, за да ви даде възможно най-доброто сърфиране. С влизането в него вие се съгласявате с използването им.

Затвори