Изследователи твърдят, че са успели да създадат „най-бързо въртящия се обект в света”.
Те конструирали левитираща и въртяща се микроскопична сфера, която прави 600 милиона оборота на минута. Това е около 500 000 пъти по-бързо от барабана на пералната машина по време на центрофугиране.
Специалистите от университета Сейнт Андрюс описала своята разработка в сп. Nature Communications. Учените твърдят, че от научна гледна точка работата им е изключително интересна, тъй като съчетава в себе си свойствата на квантовата и класическата физика едновременно.
Изследователите допълват, че и на тях самите им е изключително интересно да разберат какво се случва на границата на два физически свята.
За да реализират описаната система, учените създали микроскопична сфера от калциев карбонат. Диаметърът й бил едва четири милионни от метъра. След това изследователите използвали лазерен лъч с малка мощност, за да задържат сферата с помощта на светлината и да я накарат да левитира.
После учените използвали свойството поляризация на лазерната светлина, която помогнала да се придаде незначителен въртящ момент на сферата. Тъй като сферата била във вакуумна среда, тя изпитвала почти нулево съпротивление и нищо не пречело да се върти все по-бързо и по-бързо.
В резултат специалистите твърдят, че са успели да постигнат феноменални показатели на скоростта на въртене. И отбелязват, че когато сферата достигнала 10 млн. оборота в секунда, те наблюдавали ефекта „охлаждане” на движението, когато атомите на нейното вещество губели кинетична енергия и практически преставали да се колебаят в пространството. По същество учените получили най-малкия в света жироскоп, който може да се стабилизира по оста на въртене.
Изследователите напомнят, че в общата физика има раздел „физика на въртящите се тела”, но в нея няма почти нищо за физическата природа на телата със свръхбързо въртене и в университета планират да поправят този пропуск.
Така първото откритие на физиците вече е направено – с постигането на много висока скорост на въртене ъгловото ускорение на повърхността на сферата превишило силата на привличане на Земята около 1 млрд. пъти, което довело почти до нула въздействието на центробежните сили и не позволило на сферата да се разпадне на части.
Източник: The University of St Andrews
