Удар на метеорит прекратява ледената епоха преди 2.2 милиарда години

Бъди най-интересния човек, когото познаваш

Ивайло Красимиров

Има около 70 000 метеорити – парчета от остатъци от космически обекти, които удрят Земята – известни на учените. Но само 190 от тях са оставили след себе си кратери след удара, които учените могат да идентифицират днес.

Според проучване, публикувано в списание Nature Communications, най-старото подобно място на въздействие, открито някога, е в Западна Австралия, на около 500 мили североизточно от Пърт. Преди около 2,2 милиарда години масивен метеорит е оставил кратер широк около 70 км на това място.

Днес на прашната площадка с червени скали, наречена Ярабуба (Yarrabubba), липсва определен кратер – той e изчезнал. заради ерозията и изместване на тектоничните плочи.

„Има много малко скали, която изпълват Ярабуба, и по-голямата част от тях са оцветени в червено“, заявява за Business Insider Тимънс Ериксън, учен от космическия център Джонсън на НАСА и водещ автор на изследването.

Но скали, създадени от катаклизмичното събитие, все пак са останали. Малък хълм в средата на площадката, наречен Барланги, е изцяло от скали, които са се образували при силната топлина и натиск от въздействието на метеорита.

С датирането на тези скали, Ериксън и екипът му, успяват да определят точната възраст на кратера Ярабуба. Резултатите показват, че е бил с над 200 милиона години по-стар от всички други кратери, които учени са открили на Земята.

Ярабуба е в отдалечената част на Западна Австралия; най-близкият град, Микатара, (Meekatharra), е на около 70 км от кратера, като до него се стига по чакълест път. Ериксън пътува там през 2014 г. и събира 200 килограма скали, които да изследват.

За да определи възрастта на тези скали, екипът му потапя пробите във вода в лаборатория, след което течността се зарежда със 120 000 волта електрическа енергия. Електричеството разделя скалите на микроскопични зърна от циркон и моназит. Тези минерали поглъщат радиоактивен материал като уран, което позволява на учените да ги датират.

Анализът показва, че скалите от кратера Ярабуба са на възраст 2,222 милиарда години плюс или минус 5 милиона години.

Следващият най-стар кратер, получен от удар върху планетата, е Вредефорд (Vredefort) в Южна Африка, който е на 2,02 милиарда години. След него, трети по възраст, е този в Съдбъри, Онтарио в Канада, който е стар 1,85 милиарда години.

Но възрастта на кратера на Ярабуба не е единствената изненадваща част от историята, Ериксън казва: Въздействието „се е случило през много драматично време в историята на Земята, като след удара планетата преминава към климат по-сравним с днешния“.

Според проучването, когато метеорът Ярабуба удря Земята, той вероятно се е ударил в ледена планета. Това е така, защото преди 2,2 милиарда години планетата е била в края на ледената епоха, наречена „снежна топка Земя“.

Екипът на Ериксън прави модел, симулиращ ефекта масивен метеорит, удрящ ледена покривка и установява, че подобно въздействие може да отдели до 100 милиарда тона водна пара в горната част на атмосферата.

Това вливане на вода може би е причина атмосферата на Земята да улавя повече топлина, затопляйки планетата и прекратявайки ледниковия период, казва Ериксън.

„Водата е много ефективен парников газ, много повече от въглеродния диоксид“, добави той.

Метеорът Ярабуба не е единствената космическа скала, която променя климата на Земята. Астероид с ширина 10 км, който пада в Чиксулуб, Мексико, преди 66 милиона години, предизвика диви пожари, които се простират на стотици километри, задействали цунами и освободили в атмосферата милиарди тонове сяра. Тази газообразна мъгла блокира Слънцето, охлажда Земята и обрича динозаврите. Киселият дъжд също увеличава киселинността на световните океани, причинявайки масово изчезване на морски видове.

Авторите на изследването пишат, че подобно „извънземно бомбардиране“ вероятно има големи последици за развитието на Земята през цялата й история.

„Често изглежда така, че сякаш метеоритът удря Земята на място, което е доста уникално за нея, за да промени драстично климата на планетата“, казва Ериксън. „Например, на мястото на полуостров Юкатан, където се случва ударът на Чиксулуб, има големи находища на сол и гипс, които са отделили огромни количества сяра в атмосферата, създавайки ужасни киселинни дъждове.“

Оригиналната статия е в списание Business Insider.

Категории на статиите:
Слънчева система

Коментарите са затворени.

Мегавселена

С използването на този сайт вие се съгласявате със събирането на cookies. повече информация

Сайтът използва coocies, за да ви даде възможно най-доброто сърфиране. С влизането в него вие се съгласявате с използването им.

Затвори