Удар с гигантски астероид е предизвикал 300 метрово цунами на Марс?

Бъди най-интересния човек, когото познаваш

Ивайло Красимиров

Преди три и половина милиарда години кървавочервена стена от вода, висока около 300 метра, вероятно е нахлула и преминала през повърхността на Марс, засягайки площ по-голяма от територията на Съединените щати. По това време почти половината от северното полукълбо на планетата най- вероятно е било покрито от океан дълбок около 1,6 километра на някои места.

Две отделни групи астрономи изложиха за пръв път противоречивата теория през 2016 г. Идеята им се основава на останали белези от мащабни действия на вълни, оставени върху марсианския пейзаж – огромните полета от камъни, издълбани с реки, потенциално оставени след като вълните се оттеглят назад като променят пейзажа.

Сега астрономите имат още едно доказателство, че такова цунами наистина се е случило. Огромен астероид е ударил Марс, според тях и е предизвикал появата на вълните, най-вероятно оцветени в червено поради обилния прах на повърхността на Марс, които заливат планетата. Този сблъсък е главната причина за образуването на „мега-цунами“.

Франсоа Костард, астроном от Френския национален център за научни изследвания е сред първите учени, които предложиха теорията за цунамито. Той успява да проследи пътя на разрушението, предизвикано от вълната, по целия марсиански пейзаж. Неговата цел е да намери началната точка от която вълната е тръгнала.

Преди него, други учени вече подозираха, че сблъсък на астероид е причинил евентуалното гигантско цунами. Така Костард и неговите колеги успяват да стеснят търсенето до 10 кратера, чийто размер и местоположение ги правят възможни за начална точка на произход на убийствената вълна. Разиграват поредица от компютърни модели и всички те насочват вниманието им към един от тези кратери – „Ломоносов“, 150-километров белег оставен в марсианския пейзаж.

„Има много причини кратерът „Ломоносов“ да отговаря на нулевата точка, от която тръгва гигантската вълна“, заявява пред Live Science Алексис Родригес, учен от Института по планетарни науки и съавтор на изследването. Кратерът е на около 3 милиарда години – същата възраст като географския „отпечатък“, оставен след евентуалното цунами. Краищата на кратера са ерозирани, сякаш вода се връща обратно в дупката след масивен удар. А моделите предполагат, че сблъсъкът е бил достатъчно силен, за да предизвика мега-цунами, способно да обхване планетата.

„Но има и проблеми с тази теория. Все още не е ясно например, дали астероид е причинил цунамито“, казва Родригес. Възможно е учените да основават тезите си на грешна основа. „Моето лично мнение е, че това предположение не е правилно“, казва Родригес.

Астрономите са съгласни, че древният Марс е бил много по-топло и по-влажно място. Но по времето на предполагаемото цунами, Марс не е бил „синьо кълбо“, подобно на Земята. Атмосферата му вече е изчезнала и червената планета бързо се превръща в замръзнала червена топка. Макар по това време на Марс да има останала много вода, тя е предимно под повърхността. Водата, за която се твърди, че е потопила планетата с гигантското цунами, би била резултат от катастрофално наводнение – сякаш някой от подземните водоносни хоризонти се е спукал. Това море е отнело само някъде между 10 000 и стотици хиляди години, за да замръзне, обяснява Родригес, което означава, че прозорецът на възможност за масивен астероид да удари и задейства цунами е бил много кратък, „геологически“ казано. Проблемът е, че толкова масивни астероиди удрят Марс само веднъж на всеки няколко милиона години, казва Родригес.

„Вероятността тези две събития да съвпадат – ударът с астероид и спукване на водоносен хоризонт – е невероятно малка“, пояснява Родригес. „Би било като да купиш лотариен билет в САЩ и лотариен билет в Канада и да спечелят и двата“.

Родригес, който е един от първите учени, предложили теорията за древното марсианско цунами, смята, че има добри доказателства, че цунамито все пак се е случило, но смята, че са необходими още изследвания, за да се потвърди причината. Например се появиха доказателства, които показват, че свлачищата са оформяли марсианския пейзаж по време на цунамито и може да са предизвикали вълната. Други потенциални причини включват земетресение или дълбоководно изригване на вулкани.

Родригес и неговите колеги все още не са намерили точния отговор, но работят по него. „Това все още е незавършена работа“, казва той, „но засега Ломоносов пасва на теорията“.

Категории на статиите:
Слънчева система

Коментарите са затворени.

Мегавселена

С използването на този сайт вие се съгласявате със събирането на cookies. повече информация

Сайтът използва coocies, за да ви даде възможно най-доброто сърфиране. С влизането в него вие се съгласявате с използването им.

Затвори