Група изследователи от САЩ и Германия съобщават, че на територията на Южна Африка е фиксирана максимална концентрация на идващото от Слънцето ултравиолетово лъчение, наблюдавано някога на нашата планета.
Високите показатели, които са способни да навредят и на наземния, и на подводния живот, са фиксирани в Андите на територията на Боливия, тоест на по-малко от 2500 км от екватора. За резултатите на своето изследване учените са съобщили в сп. Frontiers in Environmental Science.
„Рекордният показател е фиксиран не в Антарктида, където от десетилетия съществува проблемът с озоновата дупка. Това е тропическа местност, където са разположени малки градчета и села“, разказва водещият автор на изследването Натали Каброл, която представлява института SETI и Изследователския център „Еймс“ на НАСА.
Измерванията са провеждани в края на 2003 и началото на 2004 година, тоест в най-топлото време на Южното полукълбо. Първоначално било планирано данните да се използват за изследване в областта на астробиологията. Учените търсели места на Земята места, в които условията са максимално близки до марсианските, и вниманието им привлякъл вулканът Ликанкабур на височина 5917 метра и разположен недалеч от езерото Лагуна Верде на височина 4340 метра.
Горещото обедно слънце в съчетание с характерното за голяма височина ниско съдържание на озон позволило да се установи високо ниво на ултравиолетово лъчение, което обаче надминало очакванията на специалистите.
Световната здравна организация е разработила международен стандарт за определяне на количеството ултравиолетово лъчение, т.нар. УВ индекс. Ако този показател се покачи до 11, нивото на слънчево въздействие се смята за екстремно.
„На 29 декември 2003 година от нас е фиксиран УВ индекс, равен на 43. През лятото на американските плажове той може да достигне 8 или 9, което е достатъчно на човек да му е необходима защита от Слънцето. Ако той е равен на 30 или 40, вие просто няма да искате да излизате на улицата“, размишлява Натали Каброл.
Вероятно рекордните стойности са били следствие на едновременното влияние на много фактори освен директната слънчева светлина и голямата височина. В Южна Америка през декември има много бури и пожари и в резултат на тези стихийни явления във въздуха попадат аерозоли, позволяващи на голямо количество от ултравиолетовата светлина да преминава през атмосферата. Освен това две седмици преди рекорда на Слънцето е имало изригвания.
Впрочем дори ако невероятно високият УВ индекс е бил следствие на случайно съвпадение на множество събития, учените така или иначе смятат, че той дава храна за размисъл на човечеството.
„Макар този случай да не е пряко свързан с изменението на климата, той може да послужи като напомняне за това, с какво е свързано изтъняването на озоновия слой по цял свят – казва Каброл. – Колкото по-тънък и нестабилен е този слой, толкова по-висока ще бъде вероятността от подобни събития.“
