Унищожителното въздействие на галактичните ръкави

Бъди най-интересния човек, когото познаваш

Понякога ние се намираме в един от галактичните ръкави, например като сега. И има подозрение, че в такива моменти може да ни се случат разни неприятности.
© M. D. Filipović et al.
Антония Михайлова

Измиранията в историята на нашата планета са разпределени някак неравномерно, но отдавна предполагат връзката на такива събития с извънземни фактори.

В опит да разберат каква може да е причината учените са наложили измиранията върху траекторията на движението на Слънчевата система през Млечния път.

Слънцето и неговите планети веднъж на 200 милиона години извършват пълен оборот около центъра на галактиката. В продължение на галактичната година системата преминава през спиралните ръкави на Млечния път. В тях е доста по-голяма плътността на звездите, а понякога – и плътността на междузвездния газ.

Като съвместили днешните данни по скоростта на движение на системата около галактичното ядро с палеонтологичния летопис, специалистите начело с Мирослав Филипович от университета на Западно Сидни (Австралия) получили интересен резултат.

Почти всички пресичания със спиралните ръкави съвпадали с периодите на сериозни изчезвания на видове, включително такива чудовищни събития като кредно-палеогенното (преди 66 млн. години), триаското (преди 200 млн. години), разчистващи пътя на динозаврите, пермското, къснодевонското и изчезването от късния ордовик, както и пет по-малки сътресения.

Тъй като Слънцето 60% от времето е прекарвало в спиралните ръкави на галактиката, изследователите се опитали да проверят не е ли съвпадение преминаването през ръкава и изчезването на видове. За това била приложена „нулева хипотеза” и вероятността от съвпадението на 11 събития била съвместена с намирането на нашата планетна система в ръкавите.

Сините кръгчета съответстват на местата, където се е намирала Земята в моментите на масови измирания. С оранжево са местата, където се е случвало не толкова интензивно обедняване на всичко живо. А жълтата точка е сегашното положение на Слънцето.
© M. D. Filipović et al.

 

Такова съвпадение може да е имало място, смятат авторите, но едва с вероятност 0,611 – тоест общо 0,36%. Очевидно в ръкавите има нещо, което не се отразява много добре на съществуващите видове?

Какво може да е то? По този въпрос авторите привеждат редица известни от литературата хипотези. Например преминаването през ръкава рязко повишават вероятността от близък взрив на свръхнова – събитие, което по принцип е способно да унищожи повечето живи организми в най-кратки срокове.

Впрочем наличните оценки от близки взривове от подобен род дори за спиралните ръкави дават прекалено малка вероятност. Всички единайсет измирания не могат да се обяснят с такава случайност.

Учените смятат за най-привлекателен друг вариант – смущения, свързани с гравитационното влияние на плътното звездно обкръжение, са нарушавали стабилността на кометния облак в периферната част на Слънчевата система, провокирайки попадане на големи комети в нашата планета.

Подобни събития могат да доведат до неприятни последствия. Да речем, през 1994 г. само една комета, паднала на Юпитер, е предизвикала в неговата атмосфера отделяне на 6 млн. мегатона енергия, което е сто пъти по-мощно от целия ядрен арсенал на Земята и 12 млн. пъти по-мощно от взрива на Челябинския метеорит.

Отчитайки, че кометата е била с диаметър само 5 км, може да се предположи, че в миналото на Земята са попадали и по-мощни кометни удари, поради което теорията за периодичното „убиване с камъни” на земния живот изглежда напълно достоверна.

Някой ден влиянието на заобикалящия Земята спирален ръкав на галактиката може да се отрази и на нашия живот.
© M. Garlick

Това обаче далеч не са всички възможни механизми на изтребващото въздействие на спиралните ръкави.

Според теорията на датския физик Хенрик Свенсмарк рязкото засилване на космическите лъчи, предизвикващо в земната атмосфера активно образуване на облаци, нарастването на албедото и охлаждането на планетата на теория са способни да доведат до толкова решителни климатични изменения и свързаните с тях измирания.

Едновременно не бива да се отхвърля възможността за съществуване на други механизми, които още не са попаднали в полезрението на учените.

Изследването е прието за публикуване в Serbian Astronomical Journal, а с кратката му версия можете да се запознаете на сайта arXiv.

 

Категории на статиите:
Космос

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


*

Мегавселена

С използването на този сайт вие се съгласявате със събирането на cookies. повече информация

Сайтът използва coocies, за да ви даде възможно най-доброто сърфиране. С влизането в него вие се съгласявате с използването им.

Затвори