Град Уорминстър се готви за 50-годишнината от събития, превърнали го завинаги в „британската столица на НЛО“.
Събитията, разиграли се в Уорминстър, графство Уилтшър в Югозападна Англия, започнали със странни звуци с невероятна сила, носещи се от небето. Те били съпровождани с усещане за налягане, което можело да събори дори хората в домовете им.
На улицата падането било неизбежно. Звукът напомнял вой или рев, преминаващ в грохот. Тези, които си били вкъщи, имали усещането, че „по покрива удря гигантска градушка“ или „скачат гигантски котки и точат нокти в желязото“.
Мисис Марджъри Бей била първата, чийто разказ за невероятната уорминстърска мистерия попаднал на страниците на местния вестник Warminster Journal. Той излизал в тираж 4000 екземпляра – достатъчно за град, в който живеели 11 000 души.
Марджъри отивала към черквата, когато я връхлетял непоносимият звук. Струвало ѝ се, че буквално на няколко крачки „излита реактивен самолет“. Невидимата сила я повалила на тротоара и продължила да я връхлита. Макар че „ударните вълни“ изглеждали меки, след няколко секунди гърбът и вратът на жената се схванали напълно. Скоро всичко свършило, но Марджъри бавно дошла на себе си и с усилия се добрала до черквата.
Още една „чиния“.
Звукът нанасял ударите на тесен сноп, обхващайки не повече от една къща или участък от улицата. Пострадалите не можели да повярват, че съседите не са чули страшния грохот. За хората звуковият лъч не бил смъртоносен, но за малките животинки той бил пагубен. Птиците в клетките падали мъртви, котките с вой бягали в далечните ъгли.
Една котка впоследствие не излязла от убежището си, а стопанката ѝ открила, че се е парализирала. В дворовете на поразените къщи откривали мъртви мишки с кожа, пробита от малки отвори, или със следи от обгаряне. От небето падали птици. Когато ги събирали, се оказвало, че вече са вкочанени.
Отначало жителите си мислели, че са станали жертва на военни изпитания – до градчето имало полигон. След това станало известно, че военните също са станали жертва на мистерията. Върху казармата във военния лагер Нък, разположен на 6 километра от Уорминстър, звуковият лъч се стоварил посред нощ. Сержант си помислил, че нещо „взриви камината и я разхвърля из лагера“. Взводът избягал на плаца, но не видял нищо. Коминът над казармата стърчал непокътнат.
НЛО-тата стават видими
На 19 май 1965 г. Хилда Хертбридж видяла НЛО в небето над Уорминстър, за което веднага съобщила в местния вестник. Журналистът Артър Шатълууд публикувал нейното писмо и животът му рязко се усложнил.
„Телефонът буквално се разкъсваше от звънене на загрижени хора, наблюдаващи всички разновидности на летящи обекти в небето – спомня си той много години по-късно. – В края на май и началото на юни още се смеех над тези истории, смятайки ги за неприемливи за отпечатване. Моят скептицизъм срещна първото си предизвикателство, когато съобщения започнаха да идват и от съседни графства.“
И такова НЛО виждали.
Окончателният прелом в настроенията на репортера настъпил месец по-късно. На 19 юни Катлин Пентън видяла светещ обект, който бавно летял над дърветата. Жената го сравнила с жп вагон, „само краищата му не бяха тъпи, а кръгли. Той не летеше направо, а плъзгаше настрани. На борда имаше гигантски прозорци, а в тях гореше жълта светлина“. В същия ден Шатълууд получил позвънявания от още шестима граждани, описващи нестандартен обект с много подобни думи.
Скоро заприиждали съобщения, които еднозначно свързвали НЛО и звуковите атаки. На 10 август в 3:45 часа през нощта Рейчъл Атуил и съпругът ѝ се събудили от призрачен звук. Независимо от усещането за натиск и вибрациите, тресящи къщата, жената намерила у себе си мъжество и се добрала до прозореца.
Артур Шатълууд (1920–1996)
Между двете съседни къщи висял „ярък обект, светещ като огромна звезда“. Независимо от светлината можело да се види, че се състои от две части – купол и корпус. Жената не мръднала от прозореца, макар че звукът предизвиквал у нея усещането, че метален обръч притиска главата ѝ. След 25 минути обектът изчезнал и звукът моментално прекратил. Съпругът ѝ, пилот, така и не се осмелил да излезе изпод одеялото!
През лятото на 1965 година звуковите атаки достигнали апогей. На 17 август в района на Борам Фийлд жителите били изправени на крака от мощен взрив. Земята се тресяла, стъклата падали от прозорците. Избягалите на улицата хора видели „огромен оранжев пламък“ във формата на „круша или електрическа лампа“. След това пламъкът, угасвайки, се превърнал в „огромно кълбо дим с оранжево ядро“. Когато нисколетящият облак докоснел дървета или хълмове, до хората достигали пращене и съскане.
В другите райони на града продължавали да спят – звукът от взрива по неясни причини не стигнал до тях.
Ситуацията се усложнила от тълпи любопитни от всички краища на страната. В градските барове за първи път от времената на войните свършило пиенето. Ръководителят на градския съвет Емлин Рийз предложил да се обсъди създалата се ситуация на общо събрание. На него присъствали известни британски уфолози и журналисти. Жителите наблегнали на това, че градът трябва да се „учи да живее заедно с това нещо“.
Гостите от планетата Аенстрия
Към септември обстановката се нажежила още повече. Този път жителите видели не само НЛО, но и хуманоиди. Сред очевидците била 22-годишната секретарка Анабел Плоуман:
„Бях почти заслепена от ярка светлина – разказва тя. – Двигателят започна да се дави, фаровете замигаха. Видях тъмен апарат, стоящ напряко на пътя. След това неговата светлина се разпръсна към пътя, колата заглъхна. Централният пръстен върху него започна да се върти, посипаха се червени и сини искри. Обектът подскочи като птица и се умълча. В този момент забелязах двама души на пътя. Те носеха нещо като маски, откриващи само част от лицата им. Двигателят заработи и аз се отправих към къщи.“
Фермерите виждали в полетата кръгове с полегнала растителност, много подобни на днешните. Добитъкът внезапно започвал да полудява, удрял го на бягство и отнасял всички огради по пътя си. А гражданите, пътуващи извън града, се натъкнали на нов тип кошмари – отнякъде се появявал човек и се хвърлял под колелата.
Водачите ясно усещали удара и чували чупенето на кости, колата подскачала, сякаш прегазва нечие тяло. Но когато потресените пътници излизали от салона, не откривали никакво тяло на пътя. Както и следи от кръв по колата.
Книгата на Артър Шатълууд „Уорминстърската мистерия“.
По това време Артър Шатълууд не само вярвал в НЛО, но и лично ги видял. Той се опитал да заснеме обекта с камера, но му попречил „парализиращ лъч“. След това започнали да му звънят самите пришълци.
„Макар че като реалист както преди смятам, че загадъчните позвънявания бяха измама, при това много зле подбрана, трябва да призная, че в тяхното съдържание имаше много здравомислие“, признава Шатълууд. Опитите да проследи откъде са идвали обажданията се оказали безуспешни.
Странните персонажи се представили като Келсан, Салорик и кралица Трелисън от планетата Аенстрия. Те разказвали за мир, любов и хармония, рязко противоречащи на реалните действия на НЛО. За загадъчните звуци казали, че никой не бива да се бои – това е техният лъч, „преодоляващ преградата на пространството и времето“.
Лондонските вестници отразявали събитията с умерени заглавия.
Уфолозите от всички страни прекарвали дълги нощни бдения на хълмовете извън града. Не им се наложило да скучаят – НЛО се появявали доста често. А когато нямало, ги замествало развихрилото се въображение, желаещо да види „чиния“ във всеки самолет или звезда.
Така местен художник очевидец изобразил „вагона“, летящ над града.
Обявата за общото събрание, на което обсъждали уорминстърското събитие,
носи заглавието „Нещото“.
Не оставали по-назад и скептиците – те пускали „обекти“ на балони с ярки лампички или пиротехника, а след това чакали свидетелите да опишат това в пресата, за да може „разобличението“ да прозвучи колкото се може по-гръмко.
Уестминстър днес
Към началото на 1969 година вълната от наблюдения на НЛО започнала да спада, а звуковите атаки спрели съвсем. И все пак уфолозите продължавали да идват в града, защото шансове да видят „истинска чиния“ все още имало. Артър Шатълууд прекарвал с тях почти всяка нощ, превръщайки се в истински фанатик. През 1974 г. той уверявал, че е видял „повече от 800 НЛО“. Повечето му „чинии“, разбира се, били просто спътници или осветителни ракети над полигоните.
Независимо от всички заблуди някои НЛО било невъзможно да се сбъркат с нещо друго. Неголеми сфери с „размер на глава“ често прелитали на близко разстояние покрай уфолозите, променяйки скоростта и траекторията на полета. Понякога те изпускали рязко свистене, от което ушите заглъхвали. Самият Шатълууд ги нарекъл „разумни светлини“ и смятал, че това са разузнавателни сонди на пришълците.
В наши дни Уорминстър продължава да е „тренировъчна база“ за британските уфолози и място за провеждане на семинари. Градският съвет, забравил старите страхове, активно поощрява туризма. Там смятат, че 50-годишният юбилей на някога зловещите събития може да привлече любителите на неизвестното.
Графити за 50-годишнината от нашествието на НЛО.
Последна примамка за туристите е картина на тема НЛО, украсила стената близо до магистралата. Тя е нарисувана със светлоотразителни бои, за да прави впечатление по всяко време.
„Картината вече привлича много внимание – не крие радостта си Джордж Рийч от Информационния център на Уорминстър. – Хората си правят куп снимки. Точно това искахме – хората да спират на нейния фон, например където е нарисуван лъчът, и да си правят селфита, а след това да ги качват в мрежата.“ Името на художника не се разгласява, за да се добави още повече интрига.
Графитите обхващат различни моменти от нашествието – включително и пришълците.
Финален акорд на празненствата ще стане конференцията „Уорминстър 2015“, която ще се състои на 29 август. Гражданите се надяват, че тя ще привлече не само пресата, но и гости от далечната Аенстрия.
