Управлявана смърт

Бъди най-интересния човек, когото познаваш

pinterest.com
Антония Михайлова

Как стърготини и глина създават динамит, правят революция и водят до основаването на Нобелова награда.

Алфред Нобел е бил известен не като учредител на прочутата престижна награда, а като изобретател, направил състояние от взривни вещества.

Най-известното изобретение на Нобел е динамитът. Според легендата рецептата е открита случайно. Така ли е било наистина?

Преди Алфред Нобел в качеството на взривен материал се използвал само барут. През 1846 г. е открит нитроглицеринът – течно взривно вещество с доста по-голяма мощност. Проблемът бил в това, че нитроглицеринът се взривявал толкова лесно, че далеч не било лесно да си имаш работа с него.

И все пак през 1862 г. Нобел, продължаващ делото на своя баща – инженера, изобретател и предприемач Имануел Нобел, построил малка фабрика за производство на нитроглицерин и започнал да търси начини да „опитоми“ опасното вещество, пише изданието „Чердак„.

Една от крачките по този път станало изобретението на детонатора – дървена кутийка с неголямо количество взривно вещество, която запушвала металния контейнер с нитроглицерин. Неголям взрив в детонатора вдигал във въздуха целия контейнер с взривното вещество.

Така започнала кариерата на Нобел като изобретател. В бъдеще той усъвършенствал конструкцията на детонатора, но работата със самия нитроглицерин си оставала много опасна.

През 1864 г. фабриката на Нобел се вдигнала във въздуха. При взрива загинали няколко души, включително по-малкият брат на Алфред – Емил. Това не спряло предприемача и той построил още няколко подобни фабрики. Но колкото и работниците да се стараели да спазват техниката за безопасност, периодично имало нещастни случаи.

За ползата от стърготините

Поредицата от трагични случаи била спряна чак през 1867 година, когато Нобел създал динамита. Според легендата изобретателят случайно открил, че нитроглицеринът добре се абсорбира от диатомична пръст (диатомит) и такава смес доста по-лесно и безопасно се използва от нитроглицерина. Тази смес била наречена динамит.

Има две версии как точно е било направено откритието. Според едната Нобел изпуснал кутия с нитроглицерин в стърготини, а според другата някой от работниците разсипал взривното вещество върху глинеста почва. В двата случая Нобел очаквал взрив, а когато такъв не последвал, решил да изясни причината и по този начин стигнал до рецептата на динамита.

Но самият Алфред Нобел отричал, че е направил откритието случайно. Собственикът на фабриката за производство на нитроглицерин бил крайно заинтересуван да направи това вещество по-безопасно и тествал десетки различни варианти, преди да се спре на сместа от взривно вещество и глина.

Динамитът направил Нобел богат и известен – благодарение на веществото, което се взривявало по изискване, а не по случайност, значително се облекчило и ускорило прокопаването на тунели, канали, строителството на автомобилни и железопътни трасета. Това била истинска революция.

Разбира се, взривното вещество бързо намерило и военно приложение – динамитът се използвал в пневматичната артилерия до края на XIX век, по-конкретно в Испанско-американската война. Освен това Нобел изобретил балистита – бездимен барут, който се използвал в пушките.

Земната слава

През 1888 година журналистите от един френски вестник публикували некролог на Алфред Нобел под заглавието „Търговецът на смърт е мъртъв“. Това било грешка – авторите сбъркали Алфред с брат му Лудвиг, който действително се занимавал с производството на оръжие. Алфред много се впечатлил от тази история и решил, че не иска да остане в паметта на хората като търговец на смърт.

Той съставил завещание, според което цялото му имущество се прехвърляло на фонд, от който и до днес се изплаща Нобеловата награда за постижения в областта на науката, литературата и борбата за мир.

„Цялото мое движимо и недвижимо имущество трябва да се обърне от изпълнителите в ликвидни ценности, и събраните по този начин средства да бъдат съхранявани в надеждна банка. Приходите от инвестициите трябва да принадлежат на фонд, които ежегодно ще ги разпределя под формата на награди за тези, които в течение на предходната година са имали най-голям принос към човечеството…

Указаните проценти трябва да бъдат разделени на пет равни части, които се предназначават така: една част — на този, който направи най-важното откритие или изобретение в областта на физиката, друга — на този, който направи най-важното откритие или подобрение в областта на химията, трета — на този, които направи най-важното откритие в областта на физиологията или медицината, четвърта — на този, който създаде най-забележителното литературно произведение с идеалистична насоченост, пета — на този, който допринесе най-много за единството на народите, за премахване на робството или за намаляването на числеността на съществуващите армии и съдейства за провеждането на мирни конгреси… Моето специално желание се заключава в това при присъждането на наградите да не се взема под внимание националността на кандидатите.“

Това е написал Алфред Нобел в собственоръчното си завещание (текста и подробности от биографията му можете да откриете в Уикипедия).

Днес всеки лауреат получава около 1 млн. долара.

Категории на статиите:
Памет

Коментарите са затворени.

Мегавселена

С използването на този сайт вие се съгласявате със събирането на cookies. повече информация

Сайтът използва coocies, за да ви даде възможно най-доброто сърфиране. С влизането в него вие се съгласявате с използването им.

Затвори