Традицията да се дават на ураганите женски имена изиграла жестока шега в САЩ: Кристини, Катрини и Доли-та предизвиквали по-малко страх в съзнанието на американците в сравнение с „мъжките“ стихийни бедствия, което довело до допълнителен ръст на жертвите поради нежеланието на хората да се евакуират.
Това твърдят психолози в статия, публикувана в сп. Proceedings of the National Academy of Sciences.
„Проблемът е в това, че днес името на урагана не е свързано с неговата интензивност. Имената на подобни катаклизми се дават на случаен принцип, следвайки списък от редуващи се мъжки и женски имена. И ако хората оценяват опасността на бурята по нейното име, то такъв подход на именуване на ураганите ще бъде невероятно опасен за тяхното благополучие и живот“, пояснява Киджу Юнг от университета на Илинойс в Ърбана-Шампейн (САЩ).
Той и колегите му стигнали до този извод, опитвайки се да намерят научна обосновка на широко разпространеното мнение, че „женските“ урагани обикновено са по-силни и опасни от аналогични катаклизми с мъжки имена. Особено много привърженици на тази идея се появили в САЩ, след като ураганът Катрина нанесъл гигантски разрушения и предизвикал смъртта на много хора в Ню Орлиънс и в крайбрежните щати през 2005 година.
Традицията да се дават човешки имена на най-големите урагани в Атлантика е възникнала през 1953 г., когато Националната метеорологична служба на САЩ (NWS) за първи път започнала експериментално да нарича тропическите бури с имена на жени.
Това харесало на обществеността и оттогава NWS всяка година публикува списък с 23 имена, които на случаен принцип се дават на големите циклони на сезона. Почти три десетилетия атлантическите урагани били изключително „женски“.
През 1979 г. възтържествува равенство на половете – NWS започва да съставя списъци и от мъжки имена, като редува ураганите от мъжки и женски пол.
Като се обърнал към архивите на метеорологичната служба, екипът на Юнга получил данни за силата на ураганите, броя на смъртните случаи и мащабите на разрушенията за последните 60 години. Едновременно с това психолозите събрали група от девет доброволци, на които раздали списъци с имената, използвани от NWS за тези години, и им предложили да оценят тяхната „мъжественост“ и „женственост“ по десетобалната скала. Учените използвали данните от това допитване за съставяне на „индекс М–Ж“ за тези имена.
След това учените сравнили силата на ураганите, броя на жертвите и нивото на разрушения с мъжките и женските имена, отчитайки стойностите на „индекса М–Ж“. Това сравнение разкрило изключително любопитен феномен – броят на жертвите и материалните щети били винаги по-високи при ураганите с женски имена, независимо от тяхната сила и продължителност.
Тази закономерност се запазвала дори в случаите, когато „мъжкият ураган“ бил значително по-мощен от „женския“. Всички урагани с мъжки имена предизвиквали средно около 15 смъртни случая, а „женските“ катаклизми убивали около 42-ма души.
Този факт накарал екипа на Юнг да провери не влияе ли името на урагана на това колко сериозно ние възприемаме тяхната опасност за нашето здраве и имущество. За тази цел психолозите събрали 300 доброволци и им раздали листове с десет имена от списъка с имена за урагани, съставен от NWS за 2014 година. Доброволците трябвало да оценят силата на ураганите по седембална скала, а също да оценят вероятността за необходимост от евакуация.
Новото допитване показало, че всички доброволци, независимо от пола и възрастта, възприемали ураганите с мъжки имена значително по-сериозно и им давали по-висока степен на опасност и по-често посочвали необходимост от евакуация.
Аналогични резултати били получени в хода на експерименти, в които учените показвали на доброволците една и съща спътникова снимка, на която бил изобразен ураганът Александър или ураганът Александра, и ги помолили да оценят силата му, мащабът на щетите и необходимостта от евакуация.
„Изглежда, при оценка на силата на урагана хората несъзнателно прилагат към тях своите стереотипи и представи за това как се държат мъжете и жените. Благодарение на това „женските“ урагани, особено с ярки женски имена, например Бела или Синди, изглеждат по-меки и не толкова жестоки.
Очевидно именно затова доброволците, представяйки си „женски“ ураган, не бяха много склонни да се евакуират и да търсят убежище – пояснява Шарън Шавит от университета на Илинойс. – Стереотипите, определящи тези предразсъдъци, е много трудно да се установят и те невинаги са негативни по отношение към жените. Очевидно ние просто смятаме жените за по-дружелюбни и по-малко агресивни от мъжете.“
