В продължение на над 20 години основателят на Edge Foundation Джон Брокман, който се занимава с подпомагане на изследвания в областта на науката и технологиите, е задавал на водещи световни интелектуалци следния въпрос: „Великите умове понякога отгатват истината, преди да се появят факти или аргументи в нейна полза. Великият философ Дени Дидро е наричал тази способност „духът на пророчеството”. В какво вярвате вие, макар че не можете да го докажете?”
Учените споделили своите виждания на различни теми – от тайните на любовта до друг живот във Вселената. Оказва се, че авторитетите изобщо не се срамуват да вярват дори в това, което изглежда напълно абсурдно. Ето и други специалисти, които отговарят на същия въпрос.
Интелектуалната революция ще доведе до Соларис
Директорът на руския Институт по геронтология академик Владимир Шабалин:
Днес интелектуалната революция сменя биологичната. Мозъкът – ето какво интересува днес Природата. Тя е заинтересувана от неговото развитие и усъвършенстване. За да развиваме мозъка, еволюцията ни е дала уникална възможност да остаряваме по-късно – днешният 44-годишен човек се смята за млад, а преди се е смятал за стар. Възрастовата група между 60 и 90 години се увеличава 4-5 пъти по-бързо, отколкото общия брой на населението. Именно те са притежатели на развит мозък, интелект и опит, разбира се.
Така еволюцията показва своята заинтересуваност към качественото развитие на интелектуалните свойства на човечеството. А в бъдеще аз смятам, че мозъкът ще се слее с компютъра и ние ще станем биороботи. Така или иначе в резултат на интелектуалната еволюция ще бъдат създадени не съвсем хора или съвсем не хора – същества, които ще бъдат доста далече от сега известните биологични форми.
А по-нататък може би ще се появи Соларис – мислещ океан на планетата, като при писателя фантаст Станислав Лем. Интелектуалната материя ще се слее в единен управляващ океан от биосфера. Вярвам в това, но не мога да го докажа.
Има истинска любов
Професорът от Факултета по психология към Тексаския университет, специалист по еволюционна психология на брачната стратегия Дейвид Бас:
Вярвам в истинската любов. За 20 години от научната ми кариера съм изследвал най-различни феномени – от най-изобретателните начини, с които мъжете и жените се манипулират взаимно, до най-дяволските форми на сексуални изневери. Но всички тези тъмни страни на човешката природа не прекършиха вярата ми в истинската любов. Тя се среща рядко – на малцина им е провървяло да я преживеят.
Пътищата на „обикновената” любов са добре изучени – хипнотично привличане, мания по образа на любимия, сексуална страст. Но истинската любов върви по свой път. Трудно е тя да се определи, изплъзва се от научни измервания, бяга от всякакви стандарти.
Бог играе на зарове
Професорът по теоретична физика от Станфордския университет, автор на книгата „Въвеждане в теорията на черните дупки” Ленард Съскинд:
Ако хвърля монета милион пъти, то е абсолютно ясно, че милион пъти няма да се падне „ези”. Не съм хазартен тип, но толкова съм сигурен в това, че бих заложил годишната си заплата или своята душа. Абсолютно съм убеден, че законите на големите числа, тоест теорията на вероятностите, ще сработи и няма да ме подведе.
Върху тези закони се строи цялата наука. Но аз не мога да го докажа и дори нямам понятие защо работят те. Може би тъкмо затова Айнщайн е казал, че Бог не играе на зарове. Вероятно все пак играе.
Замразявайки тялото си, ставаш безсмъртен
Биофизикът, директор на първото криохранилище в Русия Игор Артюхов:
Един от начините да се постигне безсмъртие ще стане криониката – замразяването на останките на починалия. Днес в криохранилища се съхраняват около 200 тела, включително двайсет в Русия. Главното е да се дочака вярната технология на размразяване, за да се върнат те в живота като здрави хора. Ние тук се надяваме на наномедицината – пуснат в организма микроробот ще може да възстановява напълно клетките на тялото и мозъка.
Вярата е скрита в мозъка
Докторът по философия от Станфордския университет и доктор по невробиология към Калифорнийския университет, автор на книгата „Краят на вярата: религия, терор и бъдеще на разума” Сам Харис:
44 процента от американците вярват, че в следващите 50 години Исус ще се върне на Земята, за да съди живите и мъртвите. Но какво значи да вярваш? Аз мисля, че вярата е процес, независещ от съдържанието на това, в което вярваме. Смятам, че нашите представи за Бог по нищо не се различават от представите за цифрите, пингвините или за сиренето тофу.
Но вярвам, че нервните процеси, в резултат на които едно или друго твърдение се признава за истина, се основават на по-фундаментални и свързани с възнаграждението активности на мозъка – възможно на участъците, отговарящи за това доколко приятни или неприятни са миризмите и вкусовете. Например възможно е истината – това да е красотата, а красотата да е истината, и не само в метафоричен смисъл. А лъжливите твърдения предизвикват в нас отвращение в най-прекия смисъл на думата. И затова вярваме в красивото, а в уродливото – не.
Клонинги на гении никога няма да има
Професорът, доктор на медицинските науки, завеждащ катедрата по медицинска генетика към Първия московски държавен медицински университет „Сеченов” Алий Асанов:
Никога няма да създадем клонинги на самите себе си. Причината е в това, че човекът представлява резултат от взаимодействието между своята генетика и множество фактори на средата. Например можем да възпроизведем точно генетично копие на Моцарт, ако намерим останките му. Но да повторим жизнения му път – от преживяното в детството възпаление на дробовете до първото му влюбване – няма как да стане. А точно различните детайли стават съдържание на гениалността.
Също няма да успеем да създадем стопроцентов двойник и на всеки друг човек. Затова човечеството ще се откаже от идеята за клониране. Ще се клонират само животни – заради месо, мляко.
Живейте в „предщастие”
Докторът по психология, лауреат на Кралското фотографско общество Кай Краузе:
Винаги съм смятал, но не мога да го докажа, че лозунгите от рода на „тук и сега”, „живей в настоящето” са заблуда. Тъкмо обратното – смятам, че най-главното е това, което е било ПРЕДИ и какво ще бъде СЛЕД ТОВА. Важно е предвиждането на момента и спомените за него, а не самият момент.
В немския език има една красива дума – Vorfreude. Това не е просто „наслаждение” или дори „предвкусване”. Това е „преднаслаждение”, мигът „преди радостта”, така да се каже „предщастие”. Тази дума описва връзката с времето, радостта от очакването на следващия миг, нетърпението. А когато моментът преминава, няма да успееш дори да мигнеш с очи, и от него ще остане само спомен. Затова живейте във вечното благословено предвкусване, хранете надежди, мечтайте за това, което още го няма. И в същото време оживявайте спомените, ценете ги, споделяйте ги.
Противоположни мнения
За Вселената
Професорът от университета „Тъфтс”, физикът и космолог Александър Виленкин:
Съществуват много причини, позволяващи ни да вярваме в безкрайността на Вселената. А това означава, че тя се състои от безкраен брой региони, подобни на нашия. Такава картина лишава нашата цивилизация от възможността да претендира за уникалност – такива като нас са разпръснати по целия Космос.
Докторът по физика от Принстънския университет Пол Стейнхард:
Убеден съм, че нашата Вселена не е възникнала случайно. Нейният живот се управлява от неизменни закони на физиката и всички тези закони са частни случаи от единна теория. Така светът е изключително просто устроен. И няма защо да се измислят безкрайно множество вселени, за да се обясни устройството на една-единствена.
За времето
Професорът по физика от университета на Марсилия, автор на книгата „Квантовата гравитация” Карло Ровели:
Абсолютно съм сигурен: време не съществува. Човечеството го е измислило като удобно, но нестабилно, водещо в заблуда ограничение, което използва нашият разум, за да подреди реалността.
Физикът, автор на книгата „Три пътя към квантовата гравитация” Ли Смолин:
Вярвам в съществуването на времето, вярвам в причинността. Също така се съмнявам, че до Големия взрив не е имало време. Според мен нашата история е започнала дълго преди него.
За съзнанието
Професорът по философия и директор на Центъра за когнитивни изследвания към университета „Тъфтс”, автор на книгите „Тълкуване на съзнанието”, „Опасната идея на Дарвин” и „Еволюция на свободата” Даниел Денет:
Вярвам, но още не мога да докажа, че за владеенето на човешки език (устен или писмен) е необходимо съзнание. Следователно животните и децата, още неумеещи да разговарят, не притежават съзнание. Иначе казано, те не са способни да страдат и да получават удоволствие, не са способни да преживяват опит и да го осмислят интелектуално.
Бившият главен редактор на сп. New Scientist Алън Андерсън:
Вярвам, че пчелите, пеперудите и хлебарките имат съзнание, способни са да преживяват стрес и могат дори да умрат от него. Разбира се, тяхното съзнание не е като човешкото. По-скоро светът е пълен с множество различни видове съзнание. Наричам съзнание усещането и как ние виждаме света и неговите взаимовръзки.
Част от цитатите са взети от книгата „В какво вярваме, но не можем да го докажем. Интелектуалците на XXI век за съвременната наука”
Източник: Planetarian.ru
