Затвори x
IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

Вампирско лечение: млада кръв помага на старите счупени кости

21 май 2015 г. в 09:56
Последно: 22 май 2015 г. в 07:42

Старата кръв, а не старите кости, е виновна за трудното оздравяване от фрактури при възрастните хора, пише Smithsonianmag.

Защо вампирите от филмите жадуват за кръвта на младите и красивите? Може би знаят нещо?

Изглежда, че кръвта при младите има специални оздравителни свойства, които се губят с напредването на възрастта.

Ново откритие, направено от учените от Детската болница в Торонто и университета Дюк, поставя под въпрос дългогодишното разбиране върху това, защо нашите кости зарастват по-трудно със стареенето. Те открили, че костите на възрастни мишки могат да зарастват като тези на млади, ако са подложени на въздействие от „млада кръв“.

„Досега си мислехме, че с остаряването костните клетки се износват и не могат да зарастват толкова добре и че точно това ще открием в изследването си“, обяснява съавторът Бенджамин Алман от Детската болница. „Но се оказва, че не са клетките на костите, а клетките на кръвта. С напредването на възрастта кръвните клетки променят начина, по който се държат при травма, и в резултат на това не работят толкова ефективно при лекуването на кости.“

Когато една кост е счупена, на мястото се появява обилно кръвотечение. Възпалителните кръвни клетки подтикват процеса, при който новите костни клетки лекуват счупването. Алман и колегите му открили, че кръвните клетки на старите мишки не извършват процеса по същия начин както при младите, но също искали да видят как ще се заздравяват старите кости при контакт с кръв от млади мишки.

Изследователите събрали мишките по двойки – една млада и една стара – и ги подложили на костни фрактури, но това не било единственото, което ги свързвало.  Кръвоносните системи на животните били свързани чрез 150-годишна хирургическа техника, позната като парабиоза.

Учените премахнали слой от кожите на всяка мишка и ги зашили заедно. По време на процеса на излекуване капилярите им се свързали и това позволило двете им сърца да изпомпват същата кръв през двете тела като една система. Парабиозата, която набира нова популярност в изследванията на стареенето, позволила на Алман и колегите му да видят какви последици имат циркулаторните фактори на кръвта на младите мишки, когато е внесена в тялото на възрастна мишка.

Експериментът, публикуван тази седмица в Nature Communications, показва, че младите кръвни клетки секретират някаква все още непозната молекула, вероятно протеин или някакъв друг химикал, който ускорява процеса на излекуване на счупени кости. По всяка вероятност това се случва чрез регулиране на нивата на бета-катенин в костните клетки, познати като остеобласти. Поддържането на бета-катенина в точните нива е от изключително значение за формирането на нови кости с голяма плътност.

Това свойство е значително отслабено в кръвта на възрастните животни, защото тя вече не секретира тези молекули, чиято химична природа остава мистерия засега. „Моето предположение е, че има няколко протеина, които се променят със стареенето, и те са отговорни за трудното лекуване на счупени кости“, добавя Алман.

Откритията може да са много полезни за възрастните хора, но за лекуването на нашите кости няма да са нужни кръвопреливания като тези, използвани в експеримента. Подобно предаване на кръв е непрактично и може да породи много медицински усложнения.

Вместо това следващата стъпка ще е идентифицирането на на химичната природа на тази неизвестна молекула. Откриването ѝ би могло да даде тласък на създаването на нови лекарства, които да помагат на костите да заздравяват все едно принадлежат на млад човек.

„Клетките, отговорни за формирането на нови кости, не се променят. Те функционират по един и същи начин във всички възрасти. Би било много трудно да променим нещо, ако тези клетки вече не могат да работят и да създават нови кости. Но резултатите показват, че проблемът е решим. Сега остава да разберем как да се възползваме най-добре от новите знания“, завършва Алман.

Категории на статията:
Медицина