Великият слънчев максимум се оказал статистическа грешка

Бъди най-интересния човек, когото познаваш

© NASA/LMSAL
Антония Михайлова

Аномално високият брой петна на Слънцето през ХХ век, тоест Великият слънчев максимум и свързаният с него ръст на температурите на Земята се оказали статистическа грешка.

Всъщност активността на нашата звезда не се е променяла от десетилетия, разказали учените на срещата на Международния астрономически съюз в Хонолулу.

„Нашите колеги, които в миналото свързваха нарастването на слънчевата активност с повишение на температурите на Земята като цяло очевидно много силно са надценили ролята, която циклите на активност на светилото играят в процеса на изменение на климата на планетата“, коментирал откритието Дейвид Хатауей (David Hathaway) от Изследователския център „Еймс“ на НАСА.

Фредерик Клет (Frederic Clette) и колегите му от Кралската обсерватория на Белгия в Брюксел стигнали до този извод, като изучили и съпоставили данните по активността на Слънцето в различни години, събирани от авторите на два основни каталога на слънчевите петна – Международното число на слънчевите петна и Групата за число на слънчевите петна.

Първият каталог е създаден от известния швейцарски астроном Рудолф Волф още през 1848 г. и в неговите рамки астрономите се опитват да изчисляват числото на всички слънчеви петна и да отчитат вариациите в тяхното количество, възникващи поради променящи се природни условия, зоркостта на астрономите и прочие данни, които са способни да изкривят получените данни.

Вторият каталог, изработен от американския астроном Дъглас Хойт през 1998 година, се опира не на изчислението на индивидуалните петна, а на роя на неголеми групи, което трябва да снижи броя на разминаванията, пораждани от несъвършенството на очите на учените и невисоката резолюция на уредите.

© Randall Shivak, Alan Friedman (NASA)

© Randall Shivak, Alan Friedman (NASA)

Не е трудно да се досетим, че данните от единия и другия каталог почти не съвпадат. Клет и колегите му ги анализирали за наличие на системни грешки, като обърнали внимание на всички странични фактори, включително и възрастта, остротата на зрението, характера на провежданите изследвания и прочие характеристики на астрономите, изчисляващи петната.

Както се оказало, Великият максимум от втората половина на ХХ век бил фикция – той е възникнал поради причината, че новият директор на Цюрихската обсерватория, заел мястото на починалия Волф, неправилно е изчислил групите на слънчевите петна в края на XIX и началото на ХХ век, като значително занижил тяхното количество.

Освен това след преместването на организацията в Белгия през 1980 година методиката за наблюдения отново се променила и астрономите започнали да завишават числото на петната.

Ако се отчитат всички тези грешки, то се оказва, че типичното ниво на слънчева активност е оставало приблизително на това ниво, както и днес, като се започне от средата на XVIII век, когато Слънцето е възстановило своята активност след рязко спадане в хода на така наречения минимум на Маундер – период на спокойствие на Слънцето, продължил от 1645 до 1715 г.

Част от учените, включително специалисти от Световния център за данни, занимаващи се с изчисляването на числото слънчеви петна днес, се съгласили с изводите на Клет и колегите му. Други астрономи, например самият Дъглас Хойт, смята резултатите от анализа за „неубедителни“ и отказват да признаят илюзорността на Великия максимум.

РИА Новости

Категории на статиите:
Наука

Коментарите са затворени.

Мегавселена

С използването на този сайт вие се съгласявате със събирането на cookies. повече информация

Сайтът използва coocies, за да ви даде възможно най-доброто сърфиране. С влизането в него вие се съгласявате с използването им.

Затвори