Веста: протопланета с трудна съдба

Бъди най-интересния човек, когото познаваш

Сблъсъците би трябвало да извадят оливин на повърхността на Веста, но нищо подобно не се наблюдава.
© Martin Jutzi / NASA, Dawn
Антония Михайлова

Днес Веста изглежда просто парче камък с диаметър около 530 км. Но този камък си има някои странности. Например покрито е с вулканични породи, подобни на земните, а в южното му полукълбо се вижда огромен кратер, по-точно два. Не говорим за дреболии от рода на следи от потоци, подозрително напомнящи на земните… Става дума за това, че след скорошни наблюдения на сондата Dawn Веста взе да се зове протопланета, а не астероид.

Да се върнем към кратерите – ако можем да ги наречем така, разбира се. „Всъщност ние не трябва да ги смятаме за кратери. Това по-скоро е липсваща част в южното полукълбо (на Веста)”, смята Ерик Асфог от университета в Аризона (САЩ).

Като започнали от сферичната форма на Веста и отчели двете бомбардировки, изследователите са получили диаметър на три такива тела с над 60 километра всяко.

Само от резултатите на моделирането станало ясно, че двата удара трябва да са извадили материали от недрата на Веста от дълбочина 100 километра. Астероидът трябва да се е обърнал нагоре, но на Веста „ние не наблюдаваме това, което от класическа гледна точка се смята за вътрешно вещество”, недоумява Асфог. Например на повърхността й няма следи от оливин.

© Martin Jutzi / NASA, Dawn

Какво следва от това? Ученият е непреклонен: такива резултати доказват, че базалтовата кора на Веста е значително по-дебела, отколкото се смята в принципа на възможното за всяко небесно тяло. Тъй като Веста е много подобна с планeтаризма в ранната Слънчева система от рода на тези, с които е подобна Земята, това означава необходимост от преразглеждане на нашите възгледи за историята на цялата Слънчева система.

За изследователите, участващи в тази работа, не всичко е така очевидно – те твърдят, че може да има следи от оливин върху повърхността на Веста, което, изглежда, се потвърждава от анализа на снимки от апарата Dawn. Други настояват, че сблъсъкът се е случил по допирателната и не е имало изваждане на породи от дълбочина 100 км (което обяснява отсъствието на оливин).

Екипът на Ерик Асфог в отговор на това насочва вниманието към относително еднаквите краища на кратерите, сочещи за почти пряк сблъсък. И че моделът показва точно формата на повърхността на Веста, която съществува и при другите астероиди. Моделът предполага, че преди удара Веста е била сферична и почти не се е въртяла.

Деформацията в района на южното полукълбо, предсказана от модела, се оказала много близка до реалността.
© Martin Jutzi / NASA, Dawn

Първият сблъсък, случил се преди 2 млрд. години, е дал необичайни спирални образувания на кратера. Моделът обяснява прекрасно какъв е ефектът от силата на Королиос, дал формата на застиналите породи, възникнала поради това, че ударът е накарал Веста да се върти. Ако ударът беше станал по допирателната и не беше засегнал дълбините на Вета, тези правилни спиралоподобни структури биха били невъзможни.

Отчет за изследването е публикуван в сп. Nature.

По материали на Университета в щата Аризона

Категории на статиите:
Космос

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


*

Мегавселена

С използването на този сайт вие се съгласявате със събирането на cookies. повече информация

Сайтът използва coocies, за да ви даде възможно най-доброто сърфиране. С влизането в него вие се съгласявате с използването им.

Затвори