Вятърът се движи и усилва, възпрепятствайки бъдещото нарастване на морското равнище в Антарктида. Така той помага да се стабилизират ледените щитове в някои части на южния континент.
Западните ветрове, заобикалящи Антарктида, се ускоряват и отиват на юг от 50-те години на ХХ век. Причината за това е озоновата дупка, но изменението на климата не позволява на тенденцията да угасне.
Геофизикът Лийла Франкум и колегите й от Центъра за академични изследвания на климатичната система (Австралия) смятат, че заради това в близките 70 години нивото на морето ще спадне с 40 см.
Международната група експерти на ООН по изменение на климата предсказва, че към края на века водата ще се повдигне средно с 97 см. Край антарктическите брегове ветровете неутрализират този показател наполовина. В същото време не се изключва внезапен колапс на западната част на антарктическия леден щит.
Залог за спадане на нивото на морето ще стане силата на Кориолис, свързана с въртенето на Земята. Поради това, че Антарктическото циркумполярно течение се движи по часовниковата стрелка около Антарктида, морските води са повече към север, отколкото към юг. Ако в следващите 70 години западните ветрове се усилят с 15%, силата на течението и съответно покачването на водата ще нараснат.
Изчисленията на Франкум не били изненада – ефектът нееднократно е предсказван от други климатични модели. Разликата е в това, че нейният модел е по-точен, тъй като в него е отчетено влиянието на вихровото движение в Южния океан.
Освен това се вижда, че преместването на ветровете на 4° южно в следващите 70 години значително ще намали преноса на топлина от въздуха в морето. Тъй като Южният океан играе ключова роля в системата течения на Световния океан, това ще намали количеството топлина в целия океан. При отсъствието на глобално затопляне тази верига от събития би довела до намаляване на средносветовното ниво на морето с около 5 сантиметра.
Изместването на ветровете не е единствената причина, поради която трябва да се следи локалното ниво на морето. Ейми Сланген от Държавното обединение за научни и приложни изследвания (Австралия) е установила, че когато масивните ледени щитове на Антарктида и Гренландия се разтопят, силата на привличането на полюсите ще отслабне. В резултат водата ще потече директно от полюсите към екватора. В резултат повишението на морското равнище в района на Антарктическия полуостров към 2100 година ще бъде равно на нула.
Главният въпрос се заключава в това, ще се стабилизират ли след това ледниците.
Теоретично покачване на морското равнище трябва да доведе до разрушаване на западната част на антарктическия леден щит. Основата на този щит се намира под водата – тежестта на континенталния лед го кара да се притиска към здравата основа (иначе той би плавал като айсберг).
Изтъняването на краищата на ледения щит или нарастването на морското равнище са способни да повдигнат леда, избутвайки го по-близо към брега. От друга страна, спадане на морското равнище ще направи наклона на ледника по-стръмен и той бързо ще потече към морето. Да се изчисли взаимодействието на всички фактори, е прекалено трудно.
Глациологът Шридхар Анандакришнан от Пенсилванския университет (САЩ) отбелязва, че най-значителен фактор на стабилността на западния леден щит е не нивото на морето, а температурата на водата. Топлите води са способни да разтопят плаващия шелфов лед отдолу нагоре със скорост няколко метра на година, което ще накара континенталния лед да тече по-бързо.
200 години да продължи подобно нещо, и колапсът на ледения щит е неизбежен. Отслабване на топлообмена в Южния океан ще помогне да се предотврати катастрофата, но всичко зависи от това къде именно топлите води докосват леда. „Не мисля,че нивото на морето тук играе някаква роля”, подчертава ученият.
Резултатите от изследването са публикувани в Geophysical Research Letters.
Източник: Nature News
