Входът към преизподнята се намира под пирамида

Бъди най-интересния човек, когото познаваш

Антония Михайлова

Археолози откриха в историческа храмова постройка в центъра на Мексико вход към тайнствен подземен свят в изоставения град Теотиуакан.

В тунел между пирамидата на Слънцето и храма на Пернатия змей са открити около 50 000 артефакта, включително статуи, съдове за палене на тамян, скъпоценни камъни и морски раковини.

Тъй като древните жители на Теотиуакан не са оставили писмени източници, които да обясняват същината на тяхната религия, остава да съдим за нея основно по археологическите находки. В периода на своя разцвет – през около 200-600 г. от н.е., в Теотиуакан са живели поне 100 000 жители. Дори след неочакваното му разрушаване в средата на VII век той за дълги десетилетия е останал олицетворение на идеалния градски център за гъстонаселената Мезоамерика и дори е служил като образец за Теночтитлан.

Ацтеките са забулили града с легенди. Именно те са го наричали Теотиуакан – в буквален превод „място, където се раждат богове“. За това е допринесла убедеността им в това че пирамидите са служили за гробове на предишните владетели, станали богове.

Ацтеките вярвали, че в края на предишната епоха боговете са се събрали в Теотиуакан, за да решат кой от тях ще бъде новото Слънце, за да осветява света.

Известният специалист по древна американска археология В. И. Гуляев е писал: „Теотиуакан е загинал много столетия преди пристигането на европейците в Америка, затова и до днес не знаем имената на неговите владетели, философи, поети и художници, езикът, на който са говорили неговите жители, и дори истинското название на този велик град.“

Но старателните изследвания на няколко поколения учени позволили да се пресъздаде повече или по-малко правдива картина на това как е изглеждала местността около този величествен град, разположен североизточно от долината Мексико (на 50 км от съвременната столица Мексико) в тази далечна епоха. Планинските склонове са били покрити с гъсти гори, а малки ручейчета и рекички пресичали неголямата долина.

„Път на мъртвите“ (названието също е дадено от ацтеките) с дължина четири километра пресича града от север на юг – от пирамидата на Луната (с височина 42 метра и страна на основата 150 метра) до Цитаделата и Големия храмов комплекс на юг, бивши политически и икономически центрове на града.

Останки от над 200 домашни олтара и гробове под храма на Пернатия змей свидетелстват за значимостта на това място.

Под пирамидата на Слънцето (с височина 64,5 метра) е разположена естествена пещера, ориентирана от запад на изток, с малко отклонение към север. От пирамидата може да се излезе към храма на Слънцето както от западната страна, така и спускайки се под нея, където точно под центъра тунелът се разширява, образувайки малко помещение.

Посоката на тунела на пещерата и главната стълба съвпадат. По този начин се създавало огледално отражение на пространството – пътят към слънцето и пътят под земята символизират деня и нощта, живота и смъртта.

Пещерата под пирамидата е имала сакрално значение, защото достъпът до нея е бил затворен още по времето на разцвета на Теотиуакан, най-вероятно към средата на V век.

В централната камера, която е била затрупана първа, са се съхранили разбити керамични съдове, рисувани дисков с антропоморфни фигури, които датират от 150-250 години. Смята се, че тук може да са се намирали разграбени още в древността гробове.

По думите на ръководителя на разкопките Серхио Гомес, „за хората от Теотиуакан тунелът символизира входа към преизподнята. Вероятно те са погребвали там и своите владетели.“ Тунелът, който археолозите изследвали в продължение на 11 години, е дълъг 138 метра и се намира на дълбочина около 18 метра.

Периодично там са откривани различни култови предмети – скъпоценни камъни, статуи, гигантски раковини от дълбините на Карибско море, кости на хищни котки и дървени изделия. Според директора на Мексиканския национален институт по антропология и история Мария Тереза Франко, тези находки демонстрират висока култура, съществувала в Новия свят преди откриването му от европейците.

Заедно с десетките хиляди култови предмети, които били закопани на 103 метра зад входа, изследователите открили и сензационна декорация на „междинния свят“, съединяващ земния свят и ада.

„Стените и сводовете на тунела, който символизира този свят, са били покрити с метална пудра. Стига в тунела да се появи някой човек с факла, и всичко наоколо е започвало да свети, като блестящо звездно небе“, казва Гомес.

Най-важният град на Мезоамерика и един от най-големите градове в света от онова време, през 1987 г. Теотиуакан е бил причислен към Световното културно наследство на ЮНЕСКО и се отнася към най-посещаваните от туристи забележителности на съвременно Мексико.

Категории на статиите:
Синя луна

Коментарите са затворени.

Мегавселена

С използването на този сайт вие се съгласявате със събирането на cookies. повече информация

Сайтът използва coocies, за да ви даде възможно най-доброто сърфиране. С влизането в него вие се съгласявате с използването им.

Затвори