От началото на научната мисия по изучаване на гравитационното поле и вътрешния строеж на Луната GRAIL учените от НАСА са ни показали няколко неизвестни преди особености на ударните кратери на нашия естествен спътник.
Данните, с които работи изследователската група, били събрани от двата спътника близнаци – GRAIL-A (той също е Ebb, или „отлив”) и GRAIL-B (Flow, или „прилив”).
Двете сонди са се намирали на разстояние 55 километра над повърхността на спътника близо до неговите полюси. След като събраха нужната информация, учените завършиха мисията през декември 2012 година и досега се занимават с изучаване на получените данни.
„От незапомнени времена човек е гледал към Луната и се удивлявал на външния й вид. Днес вече знаем, че тъмните петна на нейната повърхност са ударни басейни, запълнени със застинала лава. Те са се образували преди повече от четири милиарда години вследствие на сблъсъци на Луната с астероиди. Данните, събрани от апаратите GRAIL, сочат, че и по-далечната, и видимата страна на Луната (нейното „лице”), са бомбардирани еднакво интензивно, но са реагирали на сблъсъците различно”, разказва ръководителят на проекта Мария Зубер от Масачузетския технологичен институт.
Досега знанията за ударните басейни бяха непълноценни, тъй като повечето ударни басейни, разположени на видимата страна на Луната, са пълни с изстинала лава. Поради тези масивни слоеве е трудно да се определи какви са истинските размери на басейна.
Апаратите от мисията GRAIL само за девет месеца работа са разгледали вътрешната структура на спътника в най-малки детайли. Благодарение на тези данни учените са преразгледали представите си за размерите на лунните басейни.
Съставените от снимките карти на дебелината на кората са показали, че на видимата страна на Луната ударните кратери са по-големи, отколкото от тъмната й страна. В такъв случай изниква въпросът – как е възможно това, ако и на двете полукълба са падали приблизително еднакво количество метеорити и астероиди?
Карта на двете лунни страни: червеното съответства на особено плътни участъци, а сините райони говорят за малка плътност на кората.
© NASA/JPL-Caltech
Учените отдавна знаят, че температурата на повърхността на видимата страна е много по-висока, отколкото на противоположната. За това говорят и данните от масспектрометричния анализ – на лунното „лице” се наблюдават повече уран и торий. Това означава, че вулканичната активност е била по-интензивна именно на видимата страна на нашия спътник.
„Компютърното моделиране на сблъсъците на ранните етапи от еволюцията на Луната показва, че падането на метеорити от тънката, гореща повърхност на видимата страна, каквато е била тя преди милиарди години, са предизвикали образуването на кратери, чийто диаметър е бил два пъти по-голям от тези, които са се появили от противоположната страна, чиято повърхност е била по-дебела и студена”, обяснява Катарина Милкович от Парижкия институт по физика на небесните тела, един от авторите на изследването.
Мисията GRAIL помогнала да се изясни и природата на късната тежка бомбардировка, която е оставила след себе си маса ударни кратери. Тези „белези” са оставени в по-късни периоди на границата със знаменитите лунни морета – Океанът на бурите и Морето на дъждовете.
Особеният състав на минералите на повърхността и под повърхността на видимата страна на нашия спътник сочат, че температурата от тази зона не е показателна за описание на това, което се е случило с цялата Луна по време на късната тежка бомбардировка.
Анализът на новите данни показал, че поради голямата разлика в температурните показатели учените са надценили мощността на бомбардировката от метеорити в хода на лунния катаклизъм. За получаването на по-точна информация за този период от еволюцията на спътника ще се наложи изследователите да използват други методи на анализ.
Статията с първите резултати от изследването е публикувана в сп. Science.
