Вирусният Бърбън

От кръвта на американец, починал през 2014 г., е изолиран нов смъртоносен вирус.

Новият вирус е получил названието бърбънски – той е открит у пациента два дни преди гибелта му.

Засега това е единственият документиран случай на заболяването, но медиците не крият безпокойството си – за новата напаст засега не съществуват нито отработени методи за диагностика, нито ваксина.

В края на пролетта на 2014 година 50-годишният жител на окръг Бърбън в Канзас бил ухапан от кърлеж, докато работел във фермата си. Още на следващия ден той се обърнал към лекарите с оплакване от редица тежки симптоми – треска и обрив, загуба на апетит и силна умора, главоболие и повръщане.

След спешна хоспитализация лекарите открили рязко спадане на левкоцитите в кръвта му. Болестта се развивала бързо, скоро у пациента се развила белодробна и бъбречна недостатъчност. 11 дни след злополучната среща с кърлежа – и 10 дни след хоспитализирането – човекът починал.

Първите хипотези на медиците, които подозирали у болния дори такива екзотични преносими от кърлежи инфекции като петниста треска на Скалистите планини и вируса Хартланд, не се потвърдили.

Вирусът, открит в кръвните проби, взети от болния малко преди смъртта му, бил идентифициран едва по-късно. Няколко месеца след това геномът му бил напълно секвениран от епидемиолози от екипа на Ейрин Степълс, които изяснили, че учените никога преди това не са се срещали с такъв вирус.

Бърбънският вирус бил отнесен към семейство ортомиксовируси, където влизат шест рода, включително три разновидности на грип. Впрочем новият се отнасял към отделен и не особено многоброен род – Thogotovirus. Освен него тази група включва общо три известни вида вируси, носещи шест фрагмента едноверижна РНК, покрити с няколко белтъчни обвивки.

Типовият за рода вид е изолиран от кърлежи, хранещи се от животни – което много говори и за новия бърбънски вирус. От друга страна, „обикновените“ тоготовируси предизвикват тежки възпаления на нервната тъкан и водят до вирусен енцефалит и менингит, но кръвта не се засяга. За разлика от тях бърбънският паразитира върху клетките на имунната система и разрушава белите кръвни телца – и тази му особеност предстои да бъде изучена от медиците.

За съжаление данните за тази работа още са недостатъчно – починалият миналото лято пациент остава единствената достоверно установена жертва на бърбънския вирус.

„Може да се смята, че вирусът се е появил преди известно време, но досега просто не сме успявали да го диагностицираме – разказва пред The New York Times епидемиологът Дана Хокинсън. – Подозираме, че има и други случаи, но не толкова сериозни, незабелязани, след които хората са оздравели и ние просто не знаем за тях.“

Учените възнамеряват да проверят тази хипотеза с провеждането на мащабен скрининг на образци от кръв, получени от други пациенти със сходни симптоми. „С подобряване на диагностичните методи се ускорява откриването на нови болести, така че само по себе си откриването на новия патоген едва ли може да се нарече изненада“, коментира находката за USA Today Амеш Адаля от Питсбъргския медицински център.

На сайта на американските Центрове по контрол и предотвратяване на заболяванията (CDC) вече е открита официална страница, посветена на новия опасен вирус. Но подробности за неговия жизнен цикъл, симптоми и механизми на развитие на болестта – както и за степента на нейната опасност – все още не са известни на никого.

Не съществуват нито отработени методи за диагностика, нито ваксини и дори чиновниците на CDC засега са принудени да се ограничават с повтарянето на призиви за изключителна предпазливост и съветват хората да се предпазват от ухапвания на кърлежи с помощта на сигурни репеленти.