Висящите градини на Семирамида, едно от Седемте чудеса на света, са се намирали не във Вавилон, а на 500 км на север, в Ниневия – главния съперник на Вавилон, смята историк от Оксфорд.
След над 20 години изследвания Стефани Дали от Института по ориенталистика към Оксфордския университет най-после успяла да събере достатъчно аргументи в полза на това, че знаменитите градини са дело на ръцете на асирийския владетел Сенахериб, а не на Навуходоносор II. За първи път Дали е изказала тази хипотеза през 1992 г. В подготвяната за печат нейна книга се привеждат четири доказателства.
Първо, барелеф от двореца на Сенахериб в Ниневия изобразява дървета, растящи по покрити колонади, тоест като в класическите описания на градините. Оригиналният барелеф е загубен в средата на XIX век. Открит от британския археолог Хенри Остин Лейърд през 1840 г., той се намирал в толкова лошо състояние, че повърхността му по всяка вероятност окончателно се е разрушила. Възможно е и той да е потънал в река Тигър заедно с други товари, които Лейърд носел от Ниневия. За щастие художникът, работещ заедно с археолозите, успял да нарисува барелефа и рисунката била възпроизведена в книгата за Ниневия на Лейърд, публикувана в Лондон през 1853 г.
По-нататъшните изследвания на Стефани Дали показали, че след като Сенахериб разрушил Вавилон през 689 г. пр.н.е., асирийската столица Ниневия е възможно да е била разглеждана като „новия Вавилон”, от което по-късно започнали да смятат, че висящите градини са били в самия Вавилон. И това не е първият такъв случай – през XIII в. пр.н.е. още един месопотамски град – Борсипа, е наричан „вторият Вавилон”. Освен това след успешния поход Сенахериб дал на всички врати на Ниневия името „врати на Вавилон”.
Трето, абсолютно равната местност, заобикаляща Вавилон, не би позволила да се доставя в града количеството вода, необходима за съществуването на легендарните градини. Топографията на Ниневия обаче прави това възможно.
Накрая Дали изяснила, че класическите описания на висящите градини били съставени от историци, посетили развалините на Ниневия. Например през 331 г. пр.н.е. Александър Македонски в навечерието на битката при Гавгамела разбил лагер край един от акведуктите, по който, както смята Дали, се подавала вода в градините. А както е известно, в свитата на Александър Македонски са били историците Калистен, Клитарх и Онесикрит. Техни работи не са съхранени, но са послужили като източник на описанията на висящите градини, появили се няколко столетия по-късно.
Стефани Дали смята своето изследване за първото, което доказва реалността на градините на Семирамида. Те са били построени върху изкуствен хълм с полукръгла форма на 25 м височина с многобройни тераси. В подножието му имало голям басейн, захранван от потоци, стичащи се от склоновете. Дърветата и цветята растели върху неголеми изкуствени поляни на върха на покрити колонади. Цялата градина била с диаметър около 120 метра. Смята се, че за напояването й били необходими поне 35 000 литра вода, които се доставяли от 50-километрова система акведукти и канали.
Не е странно, че Сенахериб е бъркан с Навуходоносор. Двамата са водели агресивна външна политика и са се решавали на разрушаване на религиозни светини – първият е унищожил храмовете на Вавилон, а вторият – Соломоновия храм в Йерусалим. По-късно обидените от тях хора смятали, че двамата са застигнати от Божието наказание – Сенахериб бил убит от собствените си синове, а Навуходоносор – превърнат в звяр.
И последно. Около 700 г. пр.н.е. или малко по-късно Сенахериб заповядал да се изсече надпис, прославящ дворцовите му градини като чудо на чудесата. Възможно е именно те да са послужили като първообраз на градините от по-късната легенда за персийската жена на вавилонския цар, тъжаща по родното си място.
Източник: The Independent
