Вода на Луната е имало винаги

Бъди най-интересния човек, когото познаваш

© NASA/GSFC/Arizona State University
© NASA/GSFC/Arizona State University
Антония Михайлова

Рейчъл Клима и колегите й от университета „Джон Хопкинс” (САЩ) са открили свидетелства, че водата в повърхностните слоеве на Луната се е озовала там от дълбоките мантийни слоеве, а не от комети по време на Късната тежка бомбардировка.

„Не мисля, че това е било кометна вода, която по някакъв начин е отишла надолу, а след това се е покачила, или вода, дошла със слънчевия вятър – смята ученият. – По-скоро тя е била изначално там…”

Нови следи са открити в кратера Булиалд на обърнатата към нас половина на Луната – там са установени хидроксилни групи, състоящи се от атом кислород и атом водород.

Както смятат авторите, самите хидроксилни групи са резултат от взаимодействието на лунната вода със слънчевия вятър. Там, където вятърът свободно е удрял по реголита (тоест в особено сенчести участъци), където няма електростатични ефекти, които да отклоняват частиците слънчев вятър, подобни неща се случват често и с това учените свързват голямото количество хидроксилни груби в неосветените места.

Както отбелязва Клима, хипотезата за слънчевия вятър като източник на вода и хидроксилни групи на Луната следва да се отхвърлят – наблюдения на повърхността през лунния ден не са установили никакви признаци за нарастване на концентрацията на хидроксилните групи. С други думи, вятърът освобождава водата от местния материал.

Според изследователите особено важно е, че хидроксилните групи са открити само около централната част на кратера, където слоевете повдигната от стари сблъсъци магма са се издигнали особено високо. Освен това първоначално мантията се е повдигнала в ударния басейн, на края на който се намира Булиалд, а едва след това се е повдигнала още веднъж – от по-малък сблъсък. Ако не беше това рядко стечение на обстоятелствата, следите от вода в материала на бившата лунна мантия нямаше да бъдат получени никога.

Дълбочината, на която започва пластът, богат на вода, не е по-малка от 69 км, смятат учените. Ако оценките на произхода на лунната вода са верни, то нейното количество в неосветените райони и кратери близо до лунните полюси може да се окаже много по-голямо, отколкото в моделите, където такава вода има чисто кометен произход.

Отчет за изследването е публикуван в сп. Nature Geoscience.

Източник: ABC Science

 

Категории на статиите:
Космос

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


*

Мегавселена

С използването на този сайт вие се съгласявате със събирането на cookies. повече информация

Сайтът използва coocies, за да ви даде възможно най-доброто сърфиране. С влизането в него вие се съгласявате с използването им.

Затвори