Вода на планета, подобна на Нептун

Група астрономи под ръководството на Келвин Стивънсън са открили следи от водни пари в атмосферата на екзопланетата HAT-P-26.

HAT-P-26b, с маса на Нептун, намираща се на 437 светлинни години от Земята, извършва едно завъртане около своята звезда за 4,23 дни. С помощта на спектрографа LDSS-3C в чилийската обсерватория Лас Кампанас е било проведено петчасово наблюдение на транзита на планетата по звездния диск.

Освен това в изследванията участвал и космическият телескоп „Спицър“, благодарение на което астрономите успели да наблюдават два транзита на екзопланетата през април и септември 2013 година. Били получени няколко хиляди кадъра с интервал 20 и 2 секунди. Спектралните линии били използвани не само за моделиране на свойствата на планетната атмосфера, но и за уточняване на орбитата на езопланетата.

Въз основа на спектралните характеристики на транзита Стивънсън и колегите му стигнали до извода, че в атмосферата на HAT-P-26b присъстват водни пари и липсва калий. Освен това сравнението на резултатите от други екзопланети с подобна температура и сила на привличане на повърхността позволява да се смята, че планетата има облаци в долните слоеве на атмосферата, а нейното съдържание на метали е близко до слънчевата атмосфера.

Изследването на състава и разпределението на облаците в атмосферите на екзопланети е една от важните задачи на екзопланетната астрономия. Използването на наземни и орбитални телескопи позволява да се хвърли светлина на механизмите на формирането на облачните системи, но препятствие за това е липсата на достатъчно количество данни.

Астрономите вярват, че новите продължителни наблюдения на такива обекти като HAT-P-26b ще позволят да се получат необходимите сведения.

Транзитният метод е универсален метод за наблюдение на екзопланети, изясняване на техните размери и характеристика на атмосферата, основан на наблюдения на преминаването на планетите на фона на своите звезди. Съставът на атмосферата може да се изясни, като се изхожда от измененията в спектър на звездите на самия край на наблюдаваната планета. Сериозен недостатък на този метод е това, че орбитите на много планети лежат извън плоскостта, съединяваща звездата и наблюдателя.