Въпреки че на Луната може да има трилиони килограми вода, скрита в миниатюрни стъклени сфери, учените смятат, че това количество няма да е достатъчно за дългосрочното поддържане на голям град. Това пише в ново проучване, публикувано в списанието Frontiers in Space Technologies.

Изследователите са изчислили колко дълго би могла да оцелее популация с различен размер, използвайки щедрата прогноза за 1 милиард тона вода.

Те са взели предвид нуждите от вода за пиене, хигиена, отглеждане на храна, производство на ракетно гориво и дишане.

Според изчисленията, град с един милион жители – приблизително колкото населението на Стокхолм – би изчерпал тези запаси за по-малко от две години и половина.

Ако водата се рециклира ефективно, например със степен на възвръщаемост от 98%, каквато се постига на МКС, лунните запаси биха стигнали на милионен град за около 100 години.

Това обаче би означавало постоянно използване на доста съмнителни тоалетни и отказ от пране на дрехи, което едва ли е устойчиво в дългосрочен план.

Един по-малък град с около 100 000 жители би могъл да просъществува 1000 години. А при селище с 10 000 души запасите биха били достатъчни за 10 000 години. Според учените това би осигурило достатъчно време за намиране на алтернативни решения.

В Слънчевата система съществуват и други потенциални източници на вода, като астероидния пояс и луните на Сатурн

Следователно бъдещите лунни жители биха могли да внасят вода, за да поддържат по-голяма популация. За целта обаче ще е необходима технология, далеч по-напреднала от днешната.

Едно лунно селище с 1000 жители – приблизително колкото хората, пребиваващи на Антарктида през зимата – би могло да използва водата на Луната сравнително безпроблемно.

В краткосрочен план на полюсите вероятно има достатъчно вода за снабдяване на по-малки изследователски станции.

Изключително важно е обаче тези ресурси да бъдат щателно проучени, преди да започне тяхната експлоатация

Ледът на Луната се е натрупвал в продължение на милиарди години и съдържа химически и физически записи за средата, в която е съществувала Земята и която е довела до развитието на живота на нашата планета.

Проучването се основава на оценка на Световната банка, според която за изхранването на един човек на ден са необходими между 2000 и 5000 л вода.

Начините за намаляване на потреблението включват преминаване към веганска диета. За производството на говеждо месо се изразходва шест пъти повече вода, отколкото за соя, а за пилешко – два пъти повече.

Съществува още един важен въпрос – дали водата може да бъде лесно добивана

Възможно е в някои много студени кратери да има висока концентрация на вода, което би улеснило извличането ѝ.

На голяма част от Южния полюс обаче водата може да се намира само в следи в скалите, което би направило добива много по-труден.

Освен това тя вероятно съдържа коктейл от токсични химикали, които ще трябва да бъдат премахнати.

Според изследователите осемте най-големи кратера на Луната съдържат около 34 млн. т вода.

Тъй като местата за проучване са малко, е възможно да се стигне до своеобразна „златна треска“, при която държавите с космически възможности ще се опитат да заемат най-добрите позиции.