Хората толкова отдавна и упорито се сражават един с друг, че може да си помислим, че това е част от нашата природа, от която няма къде да избягаме. Но изучаване на съвременни групи ловци и събирачи намеква, че войнствеността е относително ново явление.
Да, твърдят антрополозите Дъглас Фрай и Патрик Содърбърг от Академичния университет Або (Финландия): хората, които водят първобитен начин на живот, също хващат оръжието, но поради разбушували се страсти и лични вражди, а не заради групови конфликти.
Каменните оръдия на труда са се появили според археологичните летописи педи около 2,5 млн. г., а металните – преди около 10 000 години. Едни учени смятат, че именно в този „подрастващ” период човек е придобил всички тези качества, които има днес.
Наблюденията върху шимпанзето и насилствената смърт, която може да се срещне в останки на доисторически хора, навеждат на мисълта, че едно от тези качества е желанието по най-жесток начин да се изтребят конкурентите в борбата за ресурси. Ето какво според някои изследователи е определило човешката история.
Други специалисти иронично наричат подобна гледна точка опит да се пренесе в науката представата за първородния грях. Те смятат, че причината за жестокостта следва да се търсят не в човешката природа, а в конкурентни обстоятелства и тук е уместно да си спомним учението на Карл Маркс.
Авторите на новото изследване принадлежат към втория лагер. Фрай още през 2007 г. е публикувал книгата The Human Potential for Peace, в която твърди, че археологическите свидетелства за доисторически побоища често стават жертва на невярна трактовка и че насилието сред съвременните ловци е преувеличено. Според него войните (тоест конфликтите не между отделни хора, а между големи групи) са започнали сравнително скоро, когато се появило общество със сложна йерархия. С други думи, насилието не е част от нашата природа, а по-скоро е аберация.
Този път Фрай и Содърбърг подхванали етнографската история на 21 общности на номадски ловци и събирачи, които били изучавани в продължение на последните две столетия. Учените се интересували от случаи на агресия със смъртен изход и преброили 148 такива. Повече от половината от инцидентите били убийството на един човек от друг. Само в 22% от случаите нападателите и жертвите били няколко и само една трета от конфликтите се разгорели между групи.
Само сред племето тиви, живеещо в Северна Австралия, междугруповите разпри с ответни убийства може да се смятат за обичайно явление. Ако се изключи то от статистиката, се получава, че убийства в резултат на колективни конфликти се извършват само в 15% от случаите.
Повечето убийства са резултат от междуличностни вражди – от ревност, за отмъщение за предишни убийства, в отговор на унижение на достойнството и др. Колективното насилие е изключение, а не правило. Оттук следва, че нашите предци са били, макар и не съвсем миролюбиви, все пак предпочитащи мира пред войната.
„Никой не отрича, че без войни не е минавало – подчертава Фрай. – Но това далеч не е главната съставка на човешката природа.”
Как си представяте бъдещето?
С какво отговарят представителите на другия научен лагер? Те признават, че едва ли не за първи път е направен опит за систематичен обзор на насилието сред примитивните народи, но все пак намират възражения.
Икономистът Сам Боулз от Института в Санта Фе (САЩ) смята, че умението да се кооперират хората дължат на войната. И според него колегите му са направили прекалено далечен извод от наличните данни. Например в изследването не са отчетени скотовъдните общности, водещи по-малко номадски начин на живот. Освен това, казва специалистът, дори ако войната не е била разпространена повсеместно, тя не е могла да не оказва определящо влияние на социалната еволюция.
Приматологът Ричард Рангъм от Харвардския университет (САЩ), изучаващ конфликтите сред шимпанзетата, твърдо застава зад идеята, че животът на съвременните ловци и събирачи не може да се смята за прозорец към далечното минало. Техните общности днес са разпръснати и често съседстват с много по-развити земеделски социуми, с които е безполезно да влизат във война. Във времената, когато навсякъде са живели само примитивни номади, и насилието е било повече, смята Рангъм.
Антропологът Джордж Чаплин от Пенсилванския университет (САЩ) се придържа към противоположната гледна точка. Той смята, че шимпанзетата на Рандъм най-малко от всички са способни да разкажат за най-ранните хора. Според него нашите предци са живели по-мирно, отколкото съвременните маймуни. Защо им е било да се убиват един друг, ако плътността на населението е била ниска, а пространството, където може да се ловува и да се пасат животни – огромно?
Очевидно точната реконструкция на ранната човешка история е невъзможна. Колкото учени – толкова и мнения. Но всички тези разговори навеждат на размисли за това, което се случва днес. Масовата култура (преди всичко филмите и компютърните игри) ни убеждават, че войни е имало винаги, има и винаги ще има.
Възможно е това да не е съвсем така…
Резултатите от изследването са публикувани в сп. Science.
Източник: NewScientist и Wired
