Всъщност има ли настояще?

Наистина ли светът ни е реален? Този въпрос си задаваха по-рано фантастите. Днес и физиците се усъмниха – може би светът представлява матрица, като в едноименния филм с Киану Рийвс… Въпросът очевидно толкова е назрял, че публикация на тази тема се появи в сериозното научно списание NewScientist.

Може само да ни се струва очевидно, че живеем в настоящето. Миналото е минало, а бъдещето още не се е случило, затова къде сме ние? Не бързайте с отговора.

Информацията за околния свят изглежда единна, едномоментна, но всъщност тя постъпва към нас с различна скорост. И има събития (мигнала светлина, някой щракнал с пръсти), чиято продължителност изисква кратко време за възприемане и обработка. Докато осъзнаем какво се е случило, и то вече отдавна е в миналото.

Нашето възприемане на света напомня на телевизионно предаване със забавяне в картината и ние сме далече от прекия ефир. Няма особени причини за безпокойство, но точно както моментното забавяне на предаването на сигнала позволява да се осъществява цензура, нашият мозък понякога не ни показва какво се е случило всъщност, а конструира нещо фантастично.

Представете си диск с въртяща се стрелка. До диска се намира лампа, която мига точно в момента, когато стрелката посочи върха. Но в момента на светването на човек му се струва, че стрелката се намира в това положение, в което ще се окаже след няколко мига.

Едно от обясненията е в това, че нашият мозък се опитва да предскаже бъдещето, компенсирайки времето, необходимо за обработка на зрителния стимул. Затова ни се струва, че светването изостава.

Но през 2000 г. Дейвид Ийгълмен от Медицинския колеж Бейлър и Терънс Сейновски от Солковския институт за биологични изследвания (и двата в САЩ) са провели експеримент, според който това не е добро обяснение.

Ако мозъкът прогнозира траекторията на стрелката, хората биха виждали забавянето, дори ако стрелката спира в момента на светването. Но това не се случва. Освен това, ако стрелката спира и след това продължава движението си в произволна посока след светването, движението се възприема преди светването. По какъв начин мозъкът предсказва посоката на движение, ако то започва в пълна тъмнина?

Двамата учени смятат, че става дума не за опит да се надникне в бъдещето (екстраполация), а в това, че мозъкът реконструира станалото в миналото (интерполация). Възприемането на произтичащото в момента на светването се определя от това, което се случва с диска след него. По-нататъшни изследвания го потвърдили – това, което се случва в даден момент, се възприема под влияние на това, което се е случило впоследствие.

Затова не бива сляпо да се доверяваме на здравомислието, което ни убеждава в това, че съществуваме в настоящето. Ако моментът от време, в който ни се струва, че живеем, всъщност е само мозъчна конструкция, то и самото ни съществуване в настоящето не е нищо повече от илюзия…

В реалността на нашия свят отдавна се съмнява и философът, лауреат на множество престижни награди, професорът от Оксфордския университет Ник Бостром. В интервю той признава, че филмът „Матрицата” му е направил толкова силно впечатление, че за месец е написал книгата „Живеем ли в компютърна симулация?”.

Ученият твърди, че с вероятност 25% нашият свят сега представлява матрица – компютърна симулация на действителността. Философът има предвид програма, моделираща съзнанието на един, няколко души или изобщо на цялото човечество.

Симулацията е създадена от т.нар. постчовешка цивилизация, състояща се от потомци на сегашните хора, но толкова различни вътрешно и външно, че е трудно да се нарекат хора, обяснява Бостром. Ученият смята тези свръхсъщества за представители на „истинското човечество”. И ги е надарил с необикновени способности – например изчислителни, придобити в резултат на обединяването на мозъка със суперкомпютри.

На подобни киборги нищо не им коства да създадат виртуален свят, твърди философът. И дори предполага защо би им било нужно това – за изучаване на собственото си минало.

„Нашите потомци са се сблъскали с проблеми в своята история и са решили да запълнят празнината, като пуснат в играта множество моделирани лица – аз и вие”, строи необикновената си теория Бостром.

От излизането на книгата на учения са изминали почти десет години. Като че ли лудите фантазии на философа трябваше да бъдат забравени. Но физиците взеха да доказват, че компютърната симулация е възможна. И нашият свят все пак може да е матрица.

Източници: NewScientist и Комсомольская правда