Вратата на Ада приютява живот

Докато едни учени обсъждат загадъчния кратер на Ямал, канадски авантюрист стана първият човек, спуснал се в горящия кратер Вратата на Ада в Туркменистан.

Рискът бил оправдан – на дъното на кратера са открити бактерии, които не се страхуват от огъня.

Дарваз, или както го наричат още – Вратата на Ада – е най-тайнственото място в Туркменистан, за което вероятно са чували всички, които се интересуват от всевъзможни природни загадки.

Вече повече от 40 години горящият в пустинята Каракум 70-метров кратер привлича туристи и изследователи и все повече обраства с легенди. Малобройни източници говорят, че кратерът се е образувал през 1971 година, когато съветските геолози открили в пустинята подземна жила с природен газ.

Но в хода на разработката на находището земята пропаднала, сондата отишла под земята, а от образувалия се кратер започнал да излиза газ.

По-късно било решено газът да се запали, но учените недооценили обемите на запасите, затова оттогава той продължава да гори и се вижда дори от Космоса.

Силната горещина и опасността от пропадане на краищата на дупката не позволявали през всички тези години проникването и изучаването ѝ отвътре.

Но през ноември 2013 година известният пътешественик и изследовател Джордж Коронис от Канада станал първият в света човек, спуснал се на дъното на кратера с дълбочина 30 метра.

Експедицията частично била финансирана от сп. National Geographic. Нейна цел било събирането на грунт от дъното на кратера, за да се изясни могат ли някакви организми да съществуват в подобни условия. По думите на пътешественика подготовката на експедицията му е отнела година и половина – получаване на разрешение, подготовка на оборудване, събиране на екип.

Преди началото се наложило да потренира над дефилето на местната река – необходимо било да отработи спускането по въже с огнеупорен костюм, кислороден апарат и специално алпинистко оборудване. Костюмът му бил изработен по поръчка от кевлар, в противен случай той би се разтопил от силната горещина.

„Дори ми се наложи да наема специален каскадьор, който снима кадри за Холивуд, за да ме нахъсва и да не се паникьосвам, когато около мен играят пламъци“, разказва Коронис. По думите му местността около кратера е достъпна, понякога наблизо преминават мотоциклети или товарни камиони, идват и туристи.

Усещанията си за спускането в кратера изследователят сравнил с пребиваване на друга планета. А това, че постоянно му се налагало да следи апаратното дишане, състоянието на въжето, снимките, не му оставяло време да се изплаши.

„Бих нарекъл това огнен колизеум – накъдето и да погледнеш, навсякъде има хиляди малки факли. А звукът прилича на рев на реактивен двигател, толкова е мощен потискащият звук на горящия газ. И никакъв дим“, разказва героят.

Дори да не бяха открити организми на дъното на кратера, събирането на образци грунт пак би било успех. Но на Коронис му провървяло.

Той успял да открие бактерии, които живеят в тази „преизподня“ и се чувстват превъзходно при високи температури.

Удивително било това, че тези бактерии не се срещат никъде по повърхността на Земята и се чувстват чудесно в малката екосистема на дъното на горящия кратер. Откриването на такива форми на живот е много важно от гледна точка на астробиологията, тай като на много планети извън пределите на Слънчевата система условията напомнят на адския кратер в Туркменистан.

По думите на Коронис общуването с местните жители малко променило представите му за историята на кратера. „От местните туркменистански геолози чух, че пропадането е станало не през 1971, а още през 60-те години и е останало неподпалено до 80-те години. Трудно ми е да стигна до истината, но разбрах това от сигурни източници. Не зная как е било в действителност“, разказва пътешественикът.

Друга загадъчна дупка, която привлече вниманието на общественост и учени, беше открита наскоро в Ямал от борда на вертолет, летящ над разположеното наблизо газово находище. Кратерът вече е изследван от двама учени.

Според първоначалните им заключения образуването на дупката може да е следствие от термокарстов процес. Някои геолози смятат, че дълбоките езера на Ямал са се образували именно по такъв начин.