Вреден ли е все пак стресът за сърцето

Силните емоции, особено негативните, са вредни за сърцето – това ще ви го каже както всеки лекар, така и най-обикновен човек. Да вземем класическа сцена – шефът се кара на подчинения си и той се хваща за сърцето. Или синът казва, че е счупил прозорец в училище. Или момиче казва вкъщи, че…

Грубо казано, силните емоции са равносилни на инфаркт. Друг рисков фактор е продължителният стрес – ако дълго преживяваме за нещо или някого, то пак можем да загробим нашия „мотор”.

Изследователите от Медицинския център на Колумбийския университет (САЩ) смятат обаче, че в дадения случай, както често става, общоизвестната истина се основава на няколко съмнителни научни извода. Учените решили по-задълбочено да изучат старите работи, в които се твърди за връзката между постоянния стрес и негативните емоции, от една страна, и проблемите със сърцето – от друга.

Първо изследователите направили акцент върху субективната оценка на стреса, тоест върху тези работи, където хората просто били питани колко добре се чувстват в собствената си кожа. Общата статистика на такива работи наброява 118 000 души. Накрая се оказало, че субективният стрес увеличава вероятността от сърдечни заболявания с 27% – забележителна цифра, но все пак е по-малко от пет цигари на ден, повишен холестерол или кръвно налягане.

Тоест, правят извод изследователите, не е нужно да се преувеличава ролята на постоянния стрес при проблеми със сърцето. Още повече постоянен стрес, без прекъсване, е нещо неправдоподобно и е по-лесно той да се снеме, макар и за кратко, отколкото да се избавим от последствията на пушенето.

По-любопитни се оказали резултатите от анализа на работите, посветени на внезапния силен стрес, тоест въпросните „хващания за сърцето”. Изследванията на тази тема са единни в заключенията – внезапната и силна скръб, гневът, дълбоката депресия няколко пъти повишават вероятността да бъдем покосени от сърдечен пристъп. Според някои данни силното емоционално преживяване увеличава вероятността от инфаркт едва ли не двайсетократно.

Как обаче се провеждат такива изследвания? Ами ето как – прави се обиколка из болниците и се питат хората, които успешно са се възстановили след инфаркт, дали преди това са имали някакво негативно преживяване. Доналд Едмъндсън, един от авторите на статията в American Journal of Cardiology, казва, че е лесно да се предвиди отговорът на болния – човек назовава последният „негатив”, който му се е случил, дори той да не е бил точно преди пристъпа. Пациентът просто свързва двете последни отрицателни преживявания и в резултат имаме особено субективна взаимовръзка.

Общо тук следва да се говори за методологични недостатъци – събирайки такава статистика, ние не знаем с точност какви емоции са повлияли на сърцето и как именно. Изследователите не отричат ролята на внезапния стрес, но според тях той едва ли увеличава вероятността от инфаркт с повече от 2-3%. Макар че тези проценти, разбира се, не могат да се определят с точност.

Изводът е очевиден – изискват се не само статистически, но и експериментални изследвания. Засега авторите съветват тези, които са загрижени за сърцето си, да не се стремят с всички сили да сдържат емоциите си – отказването от цигарите ще донесе по-голяма полза, отколкото контролирането на гнева.