Времето на несполучила звезда. Облачно, с пясък и желязо

Традиционно е прието да се смята, че на звездите от всякакъв мащаб времето е да речем еднакво във всеки момент – чудовищно жежко. Но както сочат наблюденията на едно кафяво джудже в Млечния път, невинаги е така. Всъщност не, изобщо не е така и астрономите се убедили в това с помощта на телескопите „Спицър” и „Хабъл”.

Каяфявите джуджета са неосъществили се звезди, тай като тези обекти представляват нещо по-голямо от планета, но недостатъчно голямо, за да стане звезда. В резултат кафявите джуджета генерират топлина, но не толкова много, колкото звезда, а в недрата им няма достатъчно температура и налягане за началото на ядрени реакции. Както показват наблюденията, кафявите джуджета съчетават в себе си редица особености на планетите с характерните черти на звездите. Но затова пък на кафявите джуджета духат силни ветрове.

Учените твърдят, че по природа кафявите джуджета са мъждиви обекти, а значителна част от излъчването им се генерира във вид на топлина, затова най-добре се наблюдават в инфрачервения диапазон.

© University of Arizona

Група изследователи от университета на Аризона провели подробни изследвания на кафявото джудже 2M2228 и изяснили, че то доста бързо се върти около своята ос, правейки пълен оборот за 1,43 земни часа. Но най-удивително било това, че учените за първи път открили на обект от звезден клас различни температурни слоеве и всички свързани с това последствия – наличие на облаци, движещи се с различна скорост, и атмосфера, състояща се от различни газове, в частност амоняк и метан. Подобна атмосферна структура се наблюдава на Юпитер.

Като цяло наблюденията, проведени от „Спицър” и „Хъбъл”, показват, че времето на 2М2228 е доста екстремно и с големи атмосферни колебания, а в облаците освен газ има и частици силициев пясък и желязо. Към това може да се добави, че температурата на това кафяво джудже е около 600-700 градуса срещу 5500 на една средностатистическа звезда.

Източник: Universe Today