Времето не съществува във Вселената

Бъди най-интересния човек, когото познаваш

Антония Михайлова

В наши дни концепцията за времето не е само начин да се измерва продължителността на събитията, но и важен елемент в математическите описания на физичните системи. Например ние определяме скоростта на обекта като преместване в пространството за определен промеждутък от време. Но някои изследователи смятат, че Нютоновата идея за времето като абсолютна величина, която тече сама по себе си, заедно с идеята за това, че времето се явява четвърто измерение на пространство-времето, са неверни. Те предлагат да се заменят тези понятия с други, по-точно съответстващи на истинската картина на света – времето измерва реда на промените.

В две публикации в сп. Physics Essays, Амрит Сорли, Давид Фискалети, и Душан Клинар от Научноизследователския център „Бистра” в гр. Птуй, Словения, са описали подробно какво означава всичко това.

Измерението време не съществува

Въпросните учени обясняват теорията си така: Обикновено ние смятаме времето за абсолютна физична величина, която е независима променлива (например t често се поставя на хоризонталната ос в графиките, които демонстрират еволюцията на физическата система). Но в действителност ние никога не измерваме самото t. Измерваме свойствата на обекта – честота, скорост и т.н. Иначе казано, реално съществува изменение на свойствата на обекта и (образно) движение на стрелките на часовника, а ние съпоставяме първото с второто, за да измерим свойствата на обекта. t само по себе си се явява математическа величина и не съществува реално.

Тази гледна точка не означава, че времето изобщо не съществува, а предполага, че времето има много повече общо с пространството, а не с идеята за абсолютното време.

Смята се, че четириизмерното пространство-време се състои от три пространствени и едно времево измерения, но според учените по-коректно е да се представи пространство-времето във вид на четири измерения на пространството. Както се изразяват учените, Вселената е „безвременна” (timeless).

В последната си работа учените пишат: „Пространството на Минковски не е 3D+T, а 4D.” Гледната точка, според която времето е физична величина, където настъпват материални изменения, е заменена с по-удобна, където времето е просто редът на промените в материята. Такава гледна точка по-добре се съгласува с реалния свят и дава повече възможности за описанията на някои физични явления – гравитация, електростатично взаимодействие, предаване на информация в EPR експериментите – тоест такива, които се случват непосредствено в пространството.

Амрит Сорли добавя, че корените на тази идея идват от самия Айнщайн:

„Айнщайн казва: „Времето няма независимо съществуване, освен реда събития, по които ние го измерваме. Времето е последователност на събитията – такъв е моят извод.”

В бъдеще учените планират да изследват възможността за това, че квантовото пространство има три измерения. Както обяснява Сорли:

„Идеята за времето като четвърто измерение на пространството не е донесла голям успех във физиката и сега се намира в противоречие с формалната система на специалната теория на относителността. Днес ние разработваме своя формална система на триизмерно квантово пространство, основано на работата на Планк. Изглежда, Вселената е триизмерна от макро- до микрониво, дори до Планковата дължина, която формално е триизмерна. В това триизмерно пространство няма „съкращаване на дължината” или „забавяне на времето”. Реално съществува това, че скоростта на изменение на материята е „относителна” в разбиранията на Айнщайн.

Численият ред в пространството

Изследователите дават пример на тази концепция за времето. Например да си представим, че фотон се движи между две точки в пространството. Разстоянието между тези две точки се състои от разстояния на Планк, всяко от които се явява най-малкото разстояние, което може да премине фотонът (основната единица за това движение е Планковото време).

Когато фотонът изминава разстоянието на Планк, той се движи само в пространството, а не в абсолютното време, обясняват изследователите. Фотонът може да се представи като движещ се от точка 1 до точка 2 и позицията му в точка 1 е преди позицията в точка 2, по аналогия с числата, където 1 стои пред 2, тоест в числен ред. Който не е еквивалентен на времевия ред, тъй като номер 1 не съществува пред номер 2 във времето, то е възможно само числено.

Както обясняват изследователите, ако не се използва времето като четвърто измерение на пространство-времето, физическият свят може да бъде описан по-точно. Енрико Прати отбелязва в свое изследване, че Хамилтоновата динамика (уравнения в класическата механика) е определена напълно ясно без концепцията за абсолютното време. Други учени смятат, че математическият модел на пространство-времето не съответства на физическата реалност, и предполагат, че безвременното „пространство на състоянието” е по-точно определение.

Учените изследвали също така фалсифицируемостта на двете понятия за време. Концепцията за времето като четвърто измерение на пространството, тоест фундаментална физична същност, в която протича експеримент, може да бъде фалсифицирана (опровергана) в експеримент, в който времето не съществува. Пример – експериментът на Кулон, тъй като математически в него се използва само пространство.

В концепцията за времето, където то се явява числен ред на измененията, ставащи в пространството, пространството се явява фундаментална система, в която протича експериментът. Макар че тази концепция може да бъде опровергана, експерименти, в които времето (измервано в часове) не се явява редица от материални промени, не са известни.

Сорли твърди, че Нютоновата теория за абсолютното време не е фалсифицируема, тоест вие не можете да докажете или опровергаете това, а просто трябва да го приемете. И добавя, че „теорията за времето като четвърто измерение на пространството е фалсифицируема и в нашите предишни статии го доказваме. Има основания да се смята, че тази теория е невярна. Въз основа на експериментални данни времето е това, което ние измерваме с часове – с часовете ние измерваме реда материални изменения, тоест движението в пространството”.

Как се намества пъзелът

Изследователите обясняват накратко как тази теория се комбинира с нашето чувство за време. Много неврологични изследвания потвърждават, че ние имаме чувство за минало, настояще и бъдеще. Тези данни са довели до предположението, че мозъкът си представя времето с помощта на „вътрешен часовник” (модела pacemaker-accumulator).

Но някои неотдавнашни изследвания оспорват тази традиционна гледна точка и смятат, че мозъкът си представя времето по пространствено разпределен начин – по пътя на откриването и активирането на различни нервни съединения. Макар че ние възприемаме събитията, случили се в миналото, в настоящето или бъдещето, тези понятия може да бъдат просто част от психологически рамки, в които ние изпитваме измененията в пространството.

Накрая изследователите обясняват, че тази гледна точка за времето не изглежда обнадеждаваща за пътешествия във времето.

Сорли отбелязва: „От наша гледна точка пътешествията във времето – в миналото и бъдещето, не са възможни. Може да се пътешества само в пространството и времето като етапи на това движение.”

 

Категории на статиите:
Космос

Коментари

  • Предлагам, по възможност редакцията на „Мега Вселена“ да постави линк към публикациите и текстовете с концепциите на учените от Научноизследователския център „Бистра” в гр. Птуй, Словения -Амрит Сорли, Давид Фискалети, и Душан Клинар в сп. Physics Essays, защото би било интересно да се види по-конкретно в какво точно се изразяват и кое е новото – с техен език.
    http://www.psyclops.com/hawking/forum/printmsg.cgi?period=&msg=81801
    http://www.stihi.ru/2013/01/22/5672
    http://literaturensviat.com/?p=69684
    http://www.stihi.ru/avtor/evgeni2012
    http://www.stihi.ru/avtor/evgeni2012&book=14#14
    http://www.stihi.ru/2012/10/29/7580

    Евгени Алексиев 22 януари 2013 18:22 Отговор
  • Тази идея я развивам и разработвам от няколко години вече. За първи път съм я маркирал в коментари в така наречения Стивън Хокинг Форум (http://www.psyclops.com/hawking/forum/)
    преди няколко години през ноември 2009 г. (http://www.psyclops.com/hawking/forum/printmsg.cgi?period=&msg=81801), проследснвие доразвивана в публикации в профила ми във Фейсбук, а в настоящия период – различни работни и доразвивани текстове, в процес на разработване, в профила ми в http://www.stihi.ru. Форумът Стивън Хокинг не е пряко свързан с него и в него се поместват доста обиди и спам, поради което прекъснах влизането си там. Не изхождам от постановката, че разстоянието на Планк и съответно времето на Планк са най-малките величини. Не знам от кога за започнали цитираните по-горе изследвания на учените от съответния център в Словения. Проблемът, според мен, е свързан с наличието на хипотетична структура на пространството, която ние не сме в състояние нито да възприемем, нито да идентифицираме с уреди, за сега. В тази проблематика има множество въпросителни и положения, които изискват чисто логическо и умозрително решение. Проблемът едва ли би могъл да бъде разрешен със сегашните ни възможности, вероятно никога няма да бъде изяснено и доказано от човечеството. Както се вижда, математическият апарат се нагажда и към класическата физика и към квантовата механика, макар че двете направления не са обединени в обща теория. Това поставя под въпрос същността на математическия апарат като средство, инструмент сам по себе си за извличане на истината за реалността. Математическият апарат се разработва, за да обоснове определени идеи, въпросът е доколко с него може да се извлече истината за реалността.

    Евгени Алексиев 21 ноември 2012 13:45 Отговор

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


*

Мегавселена

С използването на този сайт вие се съгласявате със събирането на cookies. повече информация

Сайтът използва coocies, за да ви даде възможно най-доброто сърфиране. С влизането в него вие се съгласявате с използването им.

Затвори