Все пак да ядем ли червено месо?

Поредно проучване на диетата, поредно противоречие и обществеността остава да се чуди каква е истината. Този път е проучване в Annals of Internal Medicine от международна група изследователи, заключаващо, че хората не трябва да намаляват консумацията си на червено и преработено месо.

През последните няколко години редица изследвания показваха, че яденето на червено и преработено месо е вредно за здравето до степен, в която Световната здравна организация изброява червеното месо като вероятен канцерогенен фактор, както и преработеното месо.

Новото проучване не оспорва откриването на възможен повишен риск от сърдечни заболявания, рак и ранна смърт от ядене на месо. Въпреки това обаче, групата от международни учени специалисти по хранене заключава, че рискът е толкова малък, а проучванията са били с твърде лошо качество, че не си струва да се приема буквално всяка препоръка.

Какво всъщност казва новото изследване?

Авторите всъщност провеждат проучване на предишни проучвания. Това се прави, когато резултатите от изследванията може да не са окончателни. Или ефектът от нещо е толкова малък, че трябва да обедините по-малки изследвания в по-големи. Така авторите установяват, че намаляването на консумацията на необработено червено месо с три порции за седмица, води приблизително до осем процента по-нисък риск от сърдечни заболявания, рак и ранна смърт.

Тези открития са подобни на много проучвания преди тях и не са изненадващи. Впечатляващото обаче е, че това проучване подобрява много по-малко шансовете за здраве, отколкото би било постигнато чрез спиране на тютюнопушенето, елиминиране на хипертонията или увеличаване на физическата активност.

Там, където авторите се различават от предишните проучвания, е в това, как те оценяват както изследванията, така и ползата от намаляване на консумацията на месо, за да направят своите препоръки. Те използват стандартна практика в медицината, за да оценят качеството на изследванията и установяват, че те са лоши. Освен това те интерпретират ползата от намаляването на червеното месо (приблизително осем процента по-малък риск за заболяване) като малка. В резултат на това, те колективно препоръчват хората да не намалят консумацията на месо.

Това заключение предизвика силни възражения от други учени в областта на храненето и общественото здраве, които нарекоха изследването изключително безотговорно към общественото здраве.
Хранителната наука е доста объркана. Повечето от изводите са базирани на наблюдателни проучвания, в които учените питат хората какво и колко са яли в даден период от време (обикновено предишната година), а след това ги следят с години, за да видят колко хора получават заболяване или кога умират.

Много пъти диетата се оценява еднократно, но знаем, че диетата на хората се променя с течение на времето. По-стабилните проучвания призовават хората да отчитат диетата си многократно. Това може да даде представа за промените. Известно е обаче, че данните за диета които хората дават сами са лоши. Те може да знаят какво са яли, но имат проблеми да определят колко са изяли и дори как е приготвена храната. Всичко това може да повлияе на хранителната стойност на дадена храна.

Тези проучвания също идентифицират само асоциации, а не причинно-следствена връзка. Това не означава, че причинно-следствената връзка не е възможна, просто дизайнът на изследването не може да го покаже, още по-малко да го докаже. Обикновено, ако редица наблюдателни проучвания покажат подобни резултати, увереността ни в причинно-следствения ефект се увеличава. Но в крайна сметка това все още е много слабо доказателство.

Златният стандарт в медицинската наука е усредненото контролирано проучване, при което хората са подбрани случайно в различни групи, като най-познатото сравнение е на ново лекарство с хапче имащо пласебо ефект. Някои казват, че не трябва да се използва същия подход при проучвания в храненето, защото е трудно да се осъществи. Придържането към диети е изключително предизвикателство, което затруднява провеждането на изследване достатъчно дълго, за да се види ефектът от заболяването, да не говорим за разходите, свързани с това.

Освен това храненето е сложно. Не е като пушенето, където целта е изобщо да не се пуши. Трябва да се храним, за да живеем. Следователно, когато спрем да ядем едно нещо, вероятно го заместваме с друго. Каква храна избираме като заместител, може да бъде също толкова важен за цялостното ни здраве въпрос, колкото и каква храна е била спряна.

Има много случаи, когато наблюдателните проучвания показват, че защитният ефект на хранителното вещество се опровергава. Смята се например, че витамини C, D и E, фолиева киселина и бета каротин помагат за предотвратяване на дадени заболяването и този извод се прави след наблюдения. Тези твърдения обаче остават недоказани при проучвания.

Например в случай на добавка на бета каротин към храната, беше открит повишен риск от рак на белия дроб. Като не държим в науките за храненето същия стандарт като при проучванията в другите медицински науки, може да нанасяме на обществото повече вреда, отколкото полза.

Слабите доказателства определено водят до лоши указания към хората.

От гледна точка на общественото здраве, една малка индивидуална промяна, възпроизведена в цялото население, може да доведе до големи промени на обществено ниво. Това може да доведе до промени в средната възраст на появата на заболяването или смъртността, което от своя страна може да доведе до по-ниски разходи за здравеопазване. И по тази причина е необходимо да се дават насоки на обществото, но ако всичко, което имаме, е лошо доказателство, тогава измисляме лоши указания.

В целия свят продължителността на живота се увеличи значително през последните векове. Въпреки че има много причини за това, напредъкът в хранителните науки е ключов фактор. Тези знания доведоха до премахване на хранителните дефицити. Повечето хора вече не се притесняват за заболявания като рахит, гуша или скорбут.
В бъдеще обаче допълнителните изследвания в областта на храненето ще доведат до по-малко забележителни печалби в качеството и продължителността на живота, които вероятно ще се измерват с дни, а не с години.

От друга страна войната на думите сред учените и служителите в общественото здравеопазване продължава, като прекалената реторика започва да се превръща в бял шум, който в най-добрия случай се игнорира и може да намали доверието в науката за храненето.

Човек може да се чуди дали да не спираме изследванията за хранене изобщо, докато успеем да ги правим както трябва.

Статията е с автор д-р Скот Лиър, който пише седмичния блог „Чувствайте се здрави с д-р Скот Лиър“.