Физиците на Големия адронен колайдер са открили разпад на тежка частица на два гама-фотона с маса около 700 гигаелектронволта.
Находката на учените може да сочи съществуването на втори Хигс бозон, предсказван от суперсиметричните разширения на Стандартния модел.
За възможното откритие на Големия адронен колайдер е съобщил израелският астрофизик Марио Ливио на своята страница във Facebook и акаунта си в Twitter. Съобщението на учения все още не е получило официално потвърждение.
Статистическата значимост на откритието се равнява на три стандарти отклонения (тоест вероятността от грешка е равна на 0,2 процента). Във физиката на елементарните частици откритието се смята за извършено, ако статистическата значимост е равна на пет стандартни отклонения (тоест вероятността от грешка е равна на 0,00005 процента).
Разпадът е открит едновременно от колаборациите CMS (Compact Muon Solenoid) и ATLAS (A Toroidal LHC ApparatuS).
За 15 декември 2015 г. е назначена пресконференция, на която ще бъде разказано за първите резултати от експериментите след рестарта на колайдера. Между 16:00 и 17:40 часа българско време за откритията на CMS ще разкаже Джим Олсен от Принстънския университет, а от 17:40 до 18:20 Маруми Кадо от Линейната ускорителна лаборатория при университета Париж-юг ще разкаже за откритията на ATLAS.
Пресконференцияята ще бъде излъчвана пряко на сайта на ЦЕРН.
Потвърждението на информацията, представена от Ливио и други физици, може да означава наличието на скаларна частица с маса около 700 гигаелектронволта и излизането на учените извън пределите на Стандартния модел.
Съвременните теории, например минималният суперсиметричен стандартен модел, предсказват съществуването на такива частици. Тяхна роля играят допълнителни Хигс бозони (освен открития през 2012 бозон с маса около 125 гигаелектронволта).
В минималния суперсиметричен модел има пет Хигс бозона, а всяка частица от Стандартния модел се поставя в съответствие с нейния суперсиметричен аналог – суперпартньор. Учените също така могат да обяснят природата на възникване на потенциалния бозон на Хигс. Той може да е роден при участието на по-тежки (и още неоткрити) частици, някои от които могат да са суперсиметрични и с маса около два тераелектронволта.
Откриването на Хигс бозона и потвърждението на Стандартния модел беше главна цел на първия етап от експериментите на Големия адронен колайдер. Задачата на втория етап е търсенето на физика извън Стандартния модел (допълнителни бозони на Хигс, суперсиметрични частици и появата на скрити измерения).
