Хората често задават въпроса: Ще се появи ли някога възможност за присаждане на човешки мозък? И какво ще се получи след това – човекът, от който е взет мозъкът, или този, който го е получил? И накрая – ще стане ли присаждането на главен мозък решаване на проблема за вечния живот на мозъка и човешкото съзнание? Ето как отговарят учените.
Анжелик Бордей, дмн, професор от факултета по невронаука към Медицинската школа на Йейлския университет.
Възможно ли е присаждането на мозък?
Не знам, но защо не? Макар че звучи страшно. Ще се наложи да се присажда не само главен мозък, но и гръбначен, иначе човек няма да може да ходи.
Ще се съхранят ли личността на човека и неговата индивидуалност?
От психологическа гледна точка това ще бъде ужасно, тъй като нашият главен мозък расте и се развива заедно с нашето тяло. Затова личността може да се промени просто под въздействието на психически шок.
Може ли благодарение на това да се живее вечно?
Не. Нашият мозък старее със същата скорост, както и цялото тяло. Ние можем да използваме изкуствени органи за замяна на сърцето, дробовете, бъбреците, но не и мозък. Иначе ще умрем от рак или болест на Алцхаймер, или друга болест, предизвикана от невродегенерацията. Или ще слезем на нивото на децата.
А сега да усложним въпроса. Искаме ли да живеем вечно? И защо? И не е ли именно осъзнаването, че ще умрем, това, което ни кара да живеем?
Неврохирургът Халид Абед, професор от Йейлския университет:
Още сме много далеч от присаждане на главен мозък, но някога това ще стане възможно. За да направим това, е необходимо да решим главната задача – да намерим начин да съединим нервните влакна на присадения мозък с гръбначния мозък на пациента. Това е много сложно да се направи и точно затова тежките травми на гръбначния мозък имат много сериозни последствия и обикновено са нелечими.
Ако присаждането на главен мозък стане възможно, то личността на пациента безспорно ще претърпи промени и той ще прилича повече на донора, чийто мозък е бил използван. Главният мозък, за разлика от сърцето, е този орган, който отговаря за индивидуалните особености на личността.
Неврохирургът Константин Славин, професор от университета на Илинойс, Чикаго:
Да, аз съм убеден, че ще дойде ден, когато ще се появят „тела трансплантати”, тоест към мозъка на човека ще се присажда ново тяло (а не мозък към тялото). Ако това се случи, може да се даде на човека ново естествено или изкуствено тяло, като му се остави „родният” мозък, а заедно с мозъка ще се съхранят неговата личност и индивидуалност. Това не означава, че човек може да живее вечно, тъй като с времето мозъкът старее и деградира – и аз не мисля, че ние ще можем напълно да спрем процеса на стареене.
Източник: Gawker
