Астрономите разрешиха споровете дали големият астероид 2024 YR4 ще се сблъска с Луната през 2032 г.

Подобен удар би бил сравним с експлозия на ядрена бомба и би могъл да навреди на земните технологии.

С помощта на космическия телескоп Webb учените установиха, че астероид 2024 YR4 ще премине безопасно покрай естествения спътник на Земята.

По този начин спътниците в орбита няма да пострадат. А ние няма да станем свидетели на уникален метеорен поток в небето, пише Space.

Астероид 2024 YR4, с диаметър 60 метра, е открит от астрономите на 27 декември 2024 г.

В началото на 2025 г. той беше определен като най-опасния астероид, откриван някога

Първоначалните изчисления показваха, че космическата скала може да се сблъска със Земята на 22 декември 2032 г.

Астероид с такъв размер би могъл да унищожи голям град. А при падане в океана да предизвика катастрофално цунами.

По-късно учените изключиха възможността 2024 YR4 да падне на нашата планета.

Въпреки това останаха предположения, че той може да се вреже в Луната през декември 2032 г.

За момента липсваше възможност за точно определяне на орбитата на астероида около Слънцето.

Астрономите смятаха, че ще могат да определят орбитата на 2024 YR4 едва през 2028 г., когато условията за наблюдение на космическата скала ще бъдат по-добри.

Експерти от университета „Джонс Хопкинс“ (САЩ) установиха обаче, че телескопът James Webb ще има възможност да наблюдава астероида в периода между 18 и 26 февруари тази година.

Скалата се е движила на фона на звезди с добре известни позиции. Проследявайки движението ѝ спрямо тези звезди, телескопът е успял да определи точната ѝ орбита.

Задачата не е била лесна. Астероидът е един от най-бледите обекти, наблюдавани някога от телескопа.

Установено е, че астероид 2024 YR4 няма да се сблъска с Луната

Той ще премине покрай нея, макар и на много близко по космическите стандарти разстояние – около 21 000 км.

Ако 2024 YR4 все пак се беше разбил в Луната, астрономите щяха за първи път да наблюдават голям сблъсък на астероид със земния спътник.

Това би било зашеметяваща гледка от Земята. Падането на астероида би довело до образуването на кратер с диаметър около 1 км.

При удара би се освободила енергия, еквивалентна на 6 милиона тона тротил, или на практика – мощна ядрена експлозия.

След удара от повърхността на Луната щяха да бъдат изхвърлени отломки, повечето от които биха се върнали обратно.

Милиони килограми лунни скали обаче щяха да полетят към Земята и да създадат уникален метеорен поток.

Тези лунни камъни също така биха могли да унищожат спътници в околоземна орбита.

Като се има предвид, че отломките щяха да останат в близост до Земята за дълго време, опасността за спътниците щеше да продължи няколко години.