Натриев йодид пази от опасни последствия сърцето

Нарушението на кръвоснабдяването на миокарда, предизвикано от запушване на коронарните артерии, често води до сърдечни пристъпи, които могат да се окажат смъртоносни.

Но дори след като опасността е преминала, са възможни усложнения, които крият доста повече опасности от самия пристъп.

Когато в хода на естествени процеси или след операционна намеса се премахне блокирането на съдовете, кръвта отново свободно достига сърцето. Но тук възниква опасност от т.нар. реперфузионни увреждания.

Основна причина за тях е неспособността на клетките на сърцето след нарушено снабдяване с енергия да се справят с мощния приток на кислород, вода и електролити (натриеви йони, калций и др.).

В резултат след възстановяване на кръвотока аномалната метаболитна активност води до появата на молекули, които се възприемат от имунната система като чужди и незабавно ги атакуват.

Проблемът е толкова сериозен, че Националните институти по здравеопазване на САЩ (NIH) са поставили една от главните задачи за медицината на сърцето в търсенето и разработката на методи за защита на органа от „собствено метаболизиране до смърт“.

Екипът на д-р Марк Рот от Центъра за изследване на рака „Фред Хатчинсън“ е установил, че поне частично натриевият йодид може да защити сърцето от реперфузионни увреждания на миокарда.

Изследванията били проведени на мишки, у които изкуствено бил предизвикан сърдечен пристъп, за което артерията на гризачите просто била прищипвана. След това на животните била поставяна инжекция или с натриев йодид, или с плацебо за контролните мишки.

Пет минути по-късно артерията била освобождавана. Оказало се, че при мишките, получили препарат, площта на поражение на миокарда (количеството мъртва тъкан) е със 75% по-малка в сравнение с контролната група.

Като продължили експериментите, учените в продължение на два дни давали на мишките натриев йодид заедно с вода, след което предизвиквали сърдечен пристъп. И в този случай уврежданията се оказали съществено по-малко.

В статия, публикувана в изданието PLоS ONE, д-р Рот и колегите му изказват предположение, че ефектът от използването на йодид е свързан с изработването на тироидни хормони от щитовидната жлеза.

Тези вещества представляват йодирани производни на аминокиселината тирозин и стимулират растежа и развитието на организма, а също ускоряват обмена на вещества и потребността на тъканите от кислород. Според специалистите йодидът потиска тяхната изработка и така снижава нивото на метаболизъм в сърцето.

В потвърждение на своята версия изследователите са открили, че приложението на препарата у мишки с нарушения в работата на щитовидната жлеза не води до желания защитен ефект.

Резултатите на д-р Рот и екипа му заинтересували много изследователи и сега първостепенна задача на учените в тази област е провеждането на аналогични експерименти с други животни, а в случай на успех – и с хора.

Д-р Рот отбелязва още, че има и други елементарни възстановители, такива като бромид, сулфид и селенит, които теоретично могат да проявят ефективност в борбата с реперфузионните увреждания на миокарда.