Интернет… такъв е той. В него всичко се променя прекалено бързо.
Небезизвестният Сайт за милион долара (The Million Dollar Homepage) бил истински интернет хит в далечната вече 2005 година.
Днес това е паметник на крехкостта и недълготрайността на всичко в Световната паяжина.
Страшна работа: почти една четвърт от линковете на страницата не се отварят.
Ресурсът е създаден от Алекс Тю, 21-годишен студент от Уилтшир (Великобритания). Идеята била да спечели един милион долара, като продаде 1 000 000 пиксела по долар за всеки.
Пикселите се продавали на групи по 100 и всеки можел да препраща към друга уеб страница. Затова ги използвали като реклама. Така популярността на страницата с всеки ден нараствала, все повече хора я посещавали и все повече желаещи искали да си купят пиксели.
Накрая, на 138-ия ден след пускането, бил продаден и последният пиксел.
Като станал милионер, Алекс Тю заминал за Сан Франциско, където оглавил calm.com, който предлага сеанси за онлайн релаксация (и ние също разпуснахме, с единия милион долара).
Но интернет силно се е променил за девет години и Сайтът за милион долара сега е прекрасна илюстрация за бързия ход на нашето време.
Дейвид Янофски, автор на сайта Quartz, не пожалил време, за да провери колко от препратките в милиондоларовата страница се отварят днес.
675 от 3066 линка водят наникъде.
Разбира се, героичният Дейвид проверявал препратките не ръчно, а с програма. Тя маркирала линка като „мъртъв“, ако сайтът не се отзовял в продължение на 10 секунди.
Тоест всъщност умрелите препратки може да са много повече, тъй като не е факт, че по тях се отварят същите сайтове, които са рекламирани преди девет години. Ресурсът отдавна е умрял, а домейнът работи. Нещо обичайно днес.
Някои препратки – на homebasedbusinessfreedom.com, club-millionaire.com и petesstore.com, водят към дистрибутори на домейни. Но програмата на Янофски ги отбелязала като „живи“, макар това да са само живи трупове.
Малцина ще проливат сълзи за загубата на няколко спам сайта, но тази статистика показва трудността на съхранение и архивиране в интернет.
През 1998 година Тим Бърнарс Лий е написал есето Cool URIs don’t change, в което се оплаква именно от този проблем. А още по-рано се появил Интернет архив, призван да реши въпроса със съхраняване на копия на страниците…
