За какъв живот на Марс говорим?

Бъди най-интересния човек, когото познаваш

© NASA/JPL-Caltech
Антония Михайлова

Главно условие за възникването на извънземен живот на планетите се явяват намиращите са на тях океани, както и продължителността на местното денонощие.

Британски учени обещават да изчислят местата, където живот има или такъв е възможно скоро да се зароди.

Въпросът за съществуването на извънземни форми на живот вълнува не само уфолозите и астрофизиците, съревноваващи се в откриването на екзопланети, но и изследователите от университета на Източна Англия.

Техните последни изследвания засягат въпроса за това, могат ли да съществуват планети, условията на които позволяват на живота да се появи, съхрани и развива. Статията на учените е публикувана в сп. Astrobiology.

Този път математиците, както и техните колеги климатолози решили да изяснят как наличните океани на екзопланетите могат да влияят на поддържането на благоприятни условия за живот на тях. Предишните им търсения засягали строго моделиране на атмосферните условия на екзопланетите.

Тогава океаните практически не се разглеждали от изследователите.

Впоследствие ролята на океаните се изучавала, но използваните за това модели били доста примитивни. Сега учените успели да създадат модел, който отчита множество компоненти. Изследователите решили да изяснят как скоростта на въртене на екзопланетите влияе на техните океани, а като следствие – и на условията за поява и развитие на живи организми.

„С всеки ден ние откриваме все повече планети извън Слънчевата система. Някои от тях са прекалено близо до своите звезди, други са прекалено далече. Всичко това говори за или против наличието на живот върху тях. Но такъв мощен инструмент за управление на климата като океана незнайно защо никой от нас не е разглеждал“, твърди проф. Дейвид Стивънс, един от участниците в изследването.

Като цяло учените успели да установят, че ако периодът на въртене на планетата се увеличи, то това допринася за охлаждането на океана, включително и на неговите дълбини.

Но съществуват определени участъци, където няма да е толкова студено – това е близката до повърхността част на океана, разположена на ширина 45°.

А най-студено ще бъде в такъв случай на екватора на планетата. Общо взето, подобен модел допринася за усредняване на температурата на океана – колкото по-близо до полюсите, толкова по-топло; колкото по-близо до екватора, толкова по-студено.

Освен това поради бавното въртене на планетата най-силно се проявява такъв ефект като термохалинна циркулация, която се създава поради разликите в плътността на водата. А тези разлики се дължат на нееднородността на разпределяне на температурата и солеността в океана.

Поради това явление протича пренос на енергия във формата на топлина, както и на разтворени вещества и газове. Явявайки се свързващо звено между всички океани на планетата, именно термохалинната циркулация оказва непосредствено въздействие върху климата.

Главен извод от изследването е това, че за планети, чийто период на въртене не се отличава силно (на порядъци) от едно земно денонощие, много важна роля играе ефектът за предаване на топлина посредством полюсите.

Освен това при такива планети благодарение на описаната закономерност и равномерното разпределение на температурите се наблюдава добра разтворимост на CO2 във водата. На нашата Земя в периода на архея подобен период се е равнявал на 12 съвременни часа и именно тогава в условията на безкислородна атмосфера се появили анаеробни организми.

Засега учените не са приложили модела за всички съществуващи типове екзопланети, а само за земеподобните и въртящите се около родствени на Слънцето жълти джуджета и редица други класове звезди.

При наличие на време и необходими данни изчисленията може да се проведат и по отношение на другите екзопланети. Изследователите възнамеряват да се заемат с друго – да съвместят атмосферния и океанския модел и да изяснят къде все пак има живот и къде той може да се появи.

„Ние определено ще разберем това. Потенциално обитаемите зони не са толкова много. Марс също е в пределите на обитаемата зона на Слънцето, но там няма океани. Поради това температурните колебания там са около 100°. Е, за какъв живот на Марс можем да говорим“, резюмира резултатите проф. Стивънс.

Категории на статиите:
Космос

Коментарите са затворени.

Мегавселена

С използването на този сайт вие се съгласявате със събирането на cookies. повече информация

Сайтът използва coocies, за да ви даде възможно най-доброто сърфиране. С влизането в него вие се съгласявате с използването им.

Затвори