За първи път от повече от 30 години НАСА изпраща мисия до Венера

Бъди най-интересния човек, когото познаваш

© NASA
Ивайло Красимиров

При това ще бъдат осъществени не една, а две мисии. Какво се надява да постигне космическата агенция, която е изследвала Венера и преди?

През 1962 г. Венера стана първата планета, изследвана от космически кораб, когато Mariner 2 на НАСА прелетя, изпращайки обратно информация за атмосферата на планетата и записвайки нейната температура за първи път.

Тогавашният Съветски съюз също се интересува от Венера и в началото на 60-те години изпраща няколко сонди на планетата. Съветската сонда „Венера 13“ влезе в историята, когато кацна на повърхността на Венера през 1982 г. Поради враждебната среда, сондата успя да оцелее само около два часа на планетата, преди да бъде унищожена от силната топлина и натиск, но успя да заснеме снимки на повърхността на Венера и запис на шумове от атмосферния вятър.

Седем години по-късно, НАСА изпрати своя космически кораб „Магелан“ в орбита около Венера. Космическият кораб беше изстрелян на 4 май 1989 г. и след като пристигна в орбитата на Венера, започна да събира съкровищница от информация.

Космическият кораб е първият, който е заснел повърхността на Венера, изпращайки обратно ясни радарни изображения, показващи доказателства за вулканизъм и километри канали от лава.

След четири години Магелан умишлено се спусна в атмосферата на Венера, за да може да събира аеродинамични данни и изгоря около 10 часа по-късно. Изображенията, заснети от Магелан, са използвани за създаване на радарни карти с висока резолюция на повърхността на Венера, които се използват и днес.

Венера често се нарича „близнак на Земята“, тъй като планетите са сходни по размер, маса, плътност и обем. Също така се смята, че са се образували по едно и също време преди милиарди години. Но все още има много неща, които не знаем за Венера и учените казват, че изучаването на планетата ще им помогне да разберат по-добре „как се е развила Земята и защо е обитаема, когато другите в нашата слънчева система не са“.

Докато хората не могат да оцелеят на Венера, екип от учени обяви миналия септември, че са открили фосфин – токсично газово съединение – в атмосферата на планетата. На Земята някои живи организми, като анаеробни бактерии, произвеждат газа „доста обилно“, според молекулярния астрофизик от Масачузетския технологичен институт Клара Соуза-Силва.

Но екипът не е успял да определи как е произведен фосфинът на Венера – на теория той трябва да се разпадне в киселата атмосфера на планетата. Някои скептици чакат друга група изследователи да потвърдят присъствието на фосфин. Съобщените констатации подтикнаха НАСА да „даде приоритет при изследването на Венера“.

В сравнение със Земята, Венера е адско място. Тя има гъста, невероятно плътна атмосфера, която улавя топлината, а планетата е покрита с жълтеникави облаци, съставени от сярна киселина, които непрекъснато се движат поради ураганните ветрове.

Тези облаци отразяват 70 процента от цялата слънчева светлина, която достига до Венера, поради което планетата блести толкова ярко на нощното небе. Температурата на повърхността на Венера е изгарящите 445 градуса по Целзий, с въздушно налягане, което е над 90 пъти по-голямо от това на Земята – това е близо до налягането, открито на 1000 метра под океана.

Двете мисии – DAVINCI Plus (Deep Atmosphere Venus Investigation of Noble Gases, Chemistry, and Imaging Plus) и VERITAS (Venus Emissionsvity, Radio Science, InSAR, Topography и Spectroscopy) ще стартират между 2028 и 2030.

DAVINCI Plus ще бъде със задачата да направи изображения с висока разделителна способност на повърхността на Венера, с особен фокус върху геоложките особености, които могат да бъдат сравними с континентите на Земята.

Тази мисия ще включва и измерване на състава на атмосферата на Венера, като учените имат за цел да определят дали планетата някога е имала океан.

VERITAS от своя страна ще използва радар за картографиране на повърхността на Венера. Малко се знае за типа скали на планетата и картографирането вероятно ще промени това, както и ще отговори на въпроси за всяка тектоника на плочите и активни вулкани, които могат да бъдат на повърхността.

„Изумително е колко малко знаем за Венера, но комбинираните резултати от тези мисии ще ни разкажат за планетата от облаците в нейното небе през вулканите в нейната повърхност чак до самата й същност“, казва ученият от НАСА Том Вагнер. „Все едно сме преоткрили планетата.“

От своя страна Томас Зурбухен, асоцииран администратор на НАСА за науката, заяви, че космическата агенция „съживява нашата планетарна научна програма с интензивно изследване на свят, който НАСА не е посещавала повече от 30 години“, използвайки „авангардни технологии“, които са разработени и усъвършенствани през последните три десетилетия.

Целите на НАСА за мисиите DAVINCI Plus и VERITAS са „дълбоки“, каза Зурбухен. „Това не е просто разбиране на еволюцията на планетите и обитаемостта в нашата Слънчева система, а разширяване отвъд тези граници до екзопланетите, една вълнуваща и нововъзникваща област на изследване за НАСА.“


Така и така си тук …

… искаме да те помолим за услуга. Ние сме малка независима редакция, което значи, че сами си решаваме какво да правим и за какво да пишем. Нямаме абсолютно никакви зависимости към рекламодатели, собствениците ни не са милионери, нямаме никакви взаимоотношения с политици или пък бизнесмени. Никой не редактира редактора. Никой не „насочва“ мнението ни. Затова ти можеш да ни подкрепиш. Ако ни четеш редовно и смяташ, че статиите, които качваме са полезни, интересни или забавни, може да натиснеш бутона по – долу и да дариш сума по свое усмотрение.




Тагове:
· · ·
Категории на статиите:
Слънчева система

Коментарите са затворени.

Мегавселена

С използването на този сайт вие се съгласявате със събирането на cookies. повече информация

Сайтът използва coocies, за да ви даде възможно най-доброто сърфиране. С влизането в него вие се съгласявате с използването им.

Затвори