Загадката на гениалния мозък

Бъди най-интересния човек, когото познаваш

© MITnews
Антония Михайлова

Каква е природата на гениалността и доколко тя е свързана с безумието?

Нанси Андерсън е невробиолог, посветила живота си на изучаването на човешката креативност. Сп. The Аtlantic е публикувало резултатите от изследването ѝ на тема: каква е природата на творчеството. Свързано ли е то с нивото на IQ? И вярно ли е, че всички гении отчасти са безумни.

Идеята, че геният и психичните разстройства почти винаги вървят „ръка за ръка“, се е родила отдавна в обществото. Още древногръцкият философ Аристотел е твърдял: всички изявени хора във философия, в държавни дела или изобразително изкуство, са меланхолици.

В края на ХIХ век учените се заинтересували от корените на гениалността и нейната връзка с психическото състояние на човека. Първите изследвания носили епизодичен характер. През 1891 г. италианският лекар Чезаре Ломброзо публикувал книгата „Гениалният човек“. В нея той доказвал, че наред с таланта надарените хора имат и различен род физически и психически отклонения – неврози, психози, проблеми със семейството, заекване и други.

Като примери Ломброзо посочил имената на велики обществени дейци, например Жан-Жак Русо, Исак Нютон, Чарлз Дарвин, Лорд Байрон и Артур Шопенхауер. Италианският лекар установил, че геният и безумието са тясно свързани помежду си и освен това се явяват наследствени. Постепенно този въпрос започнал да предизвиква интереса и на други учени.

Гениалността – това са гени?

Братовчедът на Чарлз Дарвин – Франсис Галтън – през 1869 г. представил на обществеността книгата „Наследственият гений“. В нея той съставил подробно генеалогично дърво на 20 музиканти, включително Бах, и няколко писатели, сред които Бронте.

В резултат се оказало, че надарените хора произхождали от семейства, членовете на които така или иначе имали креативни способности. Това позволило на Галтън да заключи, че гениалността има достатъчно силен генетичен компонент. Идеята намерила подкрепа в научните кръгове и началото на ХХ век било отбелязано с многобройни изследвания в областта на „наследствения гений“.

Самата Нанси Андерсън открила още едно потвърждение на тази теория по време на работа с писателя Кърт Вонегът, който през 60-те години доброволно взел участие в мащабна програма по изследване на гениалността. Много от неговите роднини били талантливи архитекти, писатели и изобретатели. Но наред с творческите си заложби те страдали и от психични разстройства.

Вонегът също страдал от депресии, синът му бил болен от шизофрения, а майка му приключила живота си със самоубийство пред очите на собствените си деца. По всичко изглеждало, че гениалността наистина е „семейна черта“, но заедно с таланта на човека се предава и нотка безумие. Но главният въпрос за природата на креативността така и си оставал отворен. Какво прави от човека гений?

Геният – високо ниво на IQ?

В началото на ХХ век американският психолог Луис Мадисън Терман решил, че надарените от творческа гледна точка хора трябва да имат високо ниво на IQ. За да провери тази хипотеза, Терман провел мащабно изследване, в което се включили над 1000 ученици. Децата преминавали различни тестове, изследователите съставяли подробна анамнеза на семействата им, изучавали увлеченията и интересите на всяко дете, включително количеството прочетени и налични вкъщи книги.

Оказало се, че децата с високо ниво на IQ принципно имат безупречна физическа форма – те били по-високи на ръст, отколкото „обикновените“ си връстници, отличавали се с добро здраве, занимавали се със спорт. Единственият физически дефект, установен при „термитите“ (така се наричали децата, участващи в изследването), бил късогледство. Но то било напълно оправдано, като се отчитала любовта им към четенето.

Освен това интелектуално развитите деца били по-добре социализирани. Съдбата им се следяла в продължение на много години и впоследствие се изяснило, че всички изброени качества се запазили и в зрелия живот. Повечето от тях имали здрави и щастливи бракове, добра работа и достойно ниво на живот.

Но никое от тези деца нито на младини, нито в зрелия живот не се отличило на творческото поприще и не внесло съществен принос в културата или науката. По-късни изследвания на други учени потвърдили трудовете на Терман – човешката гениалност не зависи от нивото на IQ.

Гениалността – способност да мислиш различно?

Когато учените стигнали до единодушие, че талантът винаги е съпътстван от някакъв род безумие и тези качества се явяват наследствени, те си задали въпроса: как е устроен мозъкът на гения? Тъй като ако високото ниво на интелекта всъщност се противопоставя на творческото начало, то в „гениалния мозък“ трябвало да има нещо друго, отличаващо го от другите.

Един от етапите по пътя на познанието на природата на човешката креативност станал метод, наречен „Малкото С“. В основата му лежи разделянето на хората по тип на мислене – на конвергентно и дивергентно. Първото подразбира точно използване на усвоени алгоритми за търсене на решения на конкретна задача, а второто се основава на изработването на множество идеи за установяването на същите проблеми.

Например при отговор на въпроса „Какво можем да направим с тухлите?“, хората с конвергентно мислене веднага отговарят: „Да построим с тях къща“. В същото време човекът с дивергентно мислене предлага множество варианти, като се започне от въпросното строителство и се завърши с използването на тухлите за ограждане на цветни лехи и рисуването с тях по асфалта. Впоследствие дивергентното мислене започнало да се нарича „творческо“.

По такъв начин изследователите стигнали до извода, че умението да мислиш различно дори в стандартни ситуации не е нищо друго освен способност за креативност. Един от забележителните примери за това е Исак Нютон – тъй като никой преди него не свързвал падащите ябълки със силата на привличане!

Недрата на гениалния мозък

Краят на ХХ век позволил да се надникне в „светая светих“ – човешкия мозък. И разбира се, изследователите на гениалността не пропуснали възможността да се възползват от този шанс. Проведените тестове в много отношения потвърдили съществуващите теории.

Известно е,че различните мозъчни участъци отговарят за различни функции. Например, за да станеш таксиметров шофьор в Лондон, е необходимо да имаш увеличен хипокамп – участък, отговарящ за запомнянето на информация. И това не е шега – за вземане на изпита за лиценз трябва да запомниш всички карти и маршрути в града. Това знание позволило на учените да предположат, че за креативността в мозъка съществува специална зона или особени процеси, отговарящи за творческата дейност.

За да ги проследят обаче, изследователите трябвало да определят критерии за тази креативност. Как да се разбере например, че сега в човека е започнал творчески процес и той да се види на магнитно-резонансна томография?

За отправна точка било взето самото определение за истинско творчество, което неизменно е свързано с откриването или изобретяването на нещо принципно ново. Моментът на озарение бил наречен „Еврика“ и именно него се опитвали да открият учените на мониторите на компютрите, където се визуализирала работата на мозъка.

За тази цел доброволците, които били както обикновени, така и гениални хора, получавали две задачи. Едната била насочена към това човек да работи с налична информация (например да си спомни деня на своята сватба), а по време на втората участниците в експеримента трябвало да мислят за нещо или просто мълчаливо да почиват. Резултатите от тестовете направили фурор – в момента на „почивка“ мозъкът на творческите хора работел в пъти по-активно!

На горната редица на схемата долу са разположени снимки на „гениален мозък“ по време на самостоятелни размишления. Вляво е скалата, изобразяваща наситеността на мислителния процес. А долу са представени снимки на „обикновен“ човек и реакцията на неговия мозък в аналогични ситуации.

Откритието било подкрепено и с житейски факти. Както е известно, Менделеев е сънувал неговата таблица, а поетът Балмонт сочел в стиховете си несъзнателната природа на своето творчество.

Впоследствие многобройни разговори с гении на съвремието показали, че мнозина от тях създават своите шедьоври фактически в „неконтролируемо“ състояние, тоест не съзнават случващото се с разума.

По-нататъшни изследвания позволили на учените да направят ново откритие: мозъкът на творческия човек се отличава от обикновения със способността да установява неочаквани връзки между привидно банални явления. Тоест на физическо ниво в мозъка на гения присъстват невронни мрежи, които по структурата си не приличат на мрежите на другите хора. Най-интересното е, че в мозъка на лудите хора съществуват подобни връзки.

Гениалност – това е опасно?

В известния филм „Красив ум“ особено внимание заслужава отговорът на Джон Наш – талантлив математик, изпаднал в безумие – на въпроса: как той, умният човек, може да е повярвал, че са го вербували пришълци. Наш отговаря: „Защото всички идеи, които се появяваха в моята глава за свръхестествени същества, идваха при мен по същия път, както и гениалните открития в областта на математиката. Затова ги възприемах сериозно.“

Какво се получава? Някои хора са способни да виждат това, което не можем да видим ние, и се наричат гении. Други, също способни да виждат това, което ни е недостъпно, се наричат безумци. А има и такива, които са и гениални, и безумни.

Категории на статиите:
Загадки

Коментарите са затворени.

Мегавселена

С използването на този сайт вие се съгласявате със събирането на cookies. повече информация

Сайтът използва coocies, за да ви даде възможно най-доброто сърфиране. С влизането в него вие се съгласявате с използването им.

Затвори