Легендата за Атлантида разказва за загубена земя, изчезнала безследно в морските дълбини.
В културите на много народи се срещат подобни легенди за градове, които са потънали под водата, в пясъците на пустинята или са обрасли с гори.
Да видим пет загубени града, които така и не са открити.
Пърси Фосет и загубеният град Z
Откакто европейците за първи път са стъпили в Новия свят, витаят слухове за Златния град в джунглите, наричан понякога Ел Дорадо.
Испанският конкистадор Франсиско де Ореляна е първият, който дръзнал да се отправи по река Рио Негро в търсене на града легенда. През 1925 година 58-годишният изследовател Пърси Фосет се потопил в джунглите на Бразилия с цел а открие тайнственият загубен град, който той нарекъл Z. Групата на Фосет и самият той изчезнали без следа и тази история станала повод за безброй публикации. Спасителните операции се провалили – Фосет така и не бил открит.
През 1906 година Кралското географско общество на Англия, спонсориращо научни експедиции, поканило Фосет да изследва част от границите на Бразилия с Боливия. Той прекарал 18 месеца в щата Мато Гросо и по време на своите експедиции Фосет станал обладан от идеята за загубени цивилизации в този регион.
През 1920 година в Националната библиотека на Рио де Жанейро Фосет попаднал на документ, наречен Ръкопис 512. Той бил написан през 1753 година от португалски изследовател. Според документа в региона на Мато Гросо, в тропическите гори на Амазонка той открил град-крепост, който напомня на древногръцки.
В ръкописа се описвал загубен град с многоетажни здания, издигащи се каменни арки, широки уличи, водещи към езеро, където изследователят видял двама бели индианци в канута.
През 1921 година Фосет се впуснал в първата от своите експедиции в търсене на загубения град Z. Екипът му понесъл много трудности в джунглите, в обкръжението на опасни животни, хората боледували от тежки болести.
През април 1925 година той за последен път се опитал да открие Z. Този път добре се подготвил и получил повече финансиране от вестниците и обществото, включително Кралското географско общество и фамилията Рокфелер. В последното писмо до вкъщи, донесено от човек от неговия екип, Фосет написал послание на жена си Нина: „Надяваме се да преминем през тази област за няколко дни… Не се страхувай от неуспех.“ Това се оказало последното му съобщение към жена му и към света.
Макар че загубеният град Z така и да не е открит, в последните години в джунглите на Гватемала, Бразилия, Боливия и Хондурас са открити древни градове и следи от религиозни места. Нови технологии за сканиране на местностите дават нови надежди, че градът Z ще бъде открит.
Загубеният Ацтлан – родина на ацтеките
Ацтеките – могъща империя на Древна Америка – са живели на територията на днешно Мексико. Прието е да се смята за епицентър на културата на ацтеките изчезналият остров Ацтлан, където те създали цивилизация преди миграцията си в долината на Мексико.
Скептиците смятат хипотезата за Ацтлан за мит, подобен на Атлантида или Камелот. Благодарение на легендите образите на древните градове живеят, но е слабо вероятно, че те ще бъдат открити. Оптимистите мечтаят за откриване на градовете легенди.
Търсенето на остров Ацтлан се простира от Западно Мексико чак до пустинята Юта. Но това издирване е безрезултатно и местоположението на Ацтлан остава тайна.
Според науатълската легенда седем племена живели в Чикомосток – „седемте пещери“. Тези племена представлявали седем групи науа – Аколуа, Чалка, Мехика, Тепанека, Талауика, Тласкалан и Сочимилка (различните източници ги наричат по различен начин). Седемте племена с подобен език напуснали пещерите и се заселили близо да Ацтлан.
Думата Астлан означава „земята на север; земята, от която ацтеките дойдоха“. Според една от теориите жителите на Ацтлан станали известни като ацтеки, по-късно те мигрирали от Ацтлан в долината на Мексико. Миграцията на ацтеките от Ацтлан в Теночтитлан е преломен момент от ацтекската история. Тя започнала на 24 май 1064 година, първата слънчева година на ацтеките.
Търсачите на родината на ацтеките, в надеждата да открият истината, са предприемали много експедиции. Но Древно Мексико не бърза да разкрива тайните на Ацтлан.
Загубената земя Лайонес – градът на дъното на морето
Според легендата за крал Артур Лайонес е родина на главния герой от историята за Тристан и Изолда. Тази митична земя сега се нарича „загубената земя Лайонес“. Смята се, че тя е потънала в морето. Макар че Лайонес се споменава в легенди и митове, съществува мнение, че тя е потънала преди много години. Трудно е да се прокара граница между измислиците и реалността в хипотезите и легендите.
Лайонес бил голям град, който включвал сто и четиридесет села. Той изчезнал на 11 ноември 1099 година (макар че в някои разкази се посочва 1089 година, а някои споменават VI век). Неочаквано земята била заляна от морето и хората потънали.
Макар историята за крал Артур да е легенда, Лайонес се смята за реално място, съществувало в близост до островите Сили в Корнуол (Англия). В онези времена морското равнище било по-ниско.
Рибари от островите Сили разказват, че са улавяли в мрежите си отломки от сгради и други съоръжения. Думите им не са подкрепени с доказателства и се приемат за небивалици.
Разказите за Тристан и Изолда, финалната битка на Артур с Мордред, легендата, за града, потънал в морето, историята за Лайонес подбуждат да се открие градът призрак.
Търсенето на Ел Дорадо – загубения златен град
В продължение на стотици години иманяри и историци търсят загубения град Ел Дорадо. Идеята за град, пълен със злато и богатства, изкушавала хората от различни страни и броят на желаещите да намерят най-голямото съкровище и най-древното чудо не намалява. Независимо от многобройните експедиции из Латинска Америка обаче златният град остава легенда. Следи от неговото съществуване не са открити.
Историята на Ел Дорадо води началото си от разказите на племето муиска. След две миграции – едната през 1270 г. пр.н.е. и другата между 800 и 500 г. пр.н.е. – племето муиска заело областите Кундинамарка и Бояка в Колумбия. Според легендата, описана в Ел Карнеро на Хуан Родригес Фрейле, за всеки нов цар муиските практикували ритуал със златен прах и други ценни съкровища.
Новият цар бил отвеждан на езерото Гуатавита, където го покривали със златен прах. Свитата начело с царя, покрит със злато и скъпоценни камъни, се отправяла към центъра на езерото. Царят измивал златния прах от тялото си, а свитата хвърляла парчета злато и скъпоценни камъни в езерото.
Смисълът на този ритуал било принасянето на жертва на бога на муиските. За муиските Ел Дорадо не е град, а цар, когото те наричали „този, който е позлатен“.
Макар че смисълът на „ел дорадо“ е съвсем друг, названието е станало синоним на загубения златен град.
През 1545 г. конкистадорите Лазаро Фонте и Ернан Перес де Кесада искали да пресушат езерото Гуатавита. Те открили злато по бреговете, което разпалило подозренията на златотърсачите за наличието на съкровища в езерото. Те работили три месеца, като по верига предавали кофи с вода, но не така и не стигнали до дъното.
През 1580 година Антонио де Сепулведа направил още един опит. И отново на бреговете били открити златни изделия, но съкровищата останали скрити в дълбините на езерото. На Гуатавита са провеждани и други издирвания. Според оценките в езерото има злато за $300 млн.
Търсенето спряло през 1965 година, когато правителството на Колумбия обявило езерото за резерват. Това не е спряло издирването на Ел Дорадо. Легендите за племето муиска и риктуалната жертва във вид на съкровища с времето се е превърнала в днешната история за Ел Дорадо – загубения град от злато.
Загубените градове на Дубай: погребаната история
Дубай поддържа имиджа на ултрамодерен град с впечатляваща архитектура и лесно богатство. Но в пустинята са скрити забравени градове и скрита история, които показват как ранните жители на пясъците са се адаптирали и преодолявали рязкото изменение на климата в миналото.
Един от най-известните загубени градове на Арабия е средновековният Джулфар. Историците знаят за неговото съществуване от писмени свидетелства, но не успели да го открият. Родина на арабския моряк Ахмед ибн Маджид и на измисления Синдбад Моряка, Джулфар процъфтявал в продължение на хиляда години, докато не се превърнал в руини и не изчезнал от човешката памет за почти два века.
За разлика от други пустинни места Джулфар бил процъфтяващо пристанище и център на търговията в южната част на Персийския залив през Средновековието. Той бил разположен на брега на Персийския залив, северно от Дубай, но действителното му местоположение било открито от археолозите през 60-те години. Следите, открити на мястото, датират от VI век.
Жителите на пристанището търгували редовно с Индия и Далечния изток. X–XIV век били златни за Джулфар и арабската търговия на далечни разстояния, когато арабските мореплаватели редовно пътували до другия край на света.
Арабите плавали до европейските води дълго преди европейците да успеят да преплават Индийския океан и да попаднат в Персийския залив. Джулфар играл важна роля в морските авантюри повече от хиляда години. Арабските търговци смятали за обичайни 18-месечните морски пътешествия до Китай. Асортиментът на предлаганите по онова време стоки може да удиви дори съвременните търговци.
Джулфар привличал постоянното внимание на конкуриращите се държави. През XVI век португалците взели контрола над пристанището. По това време в Джулфар живеели повече от 70 000 души.
Столетие след това го завладели персите, но през 1750 година го загубили. Старият Джулфар постепенно почнал да запада, докато не забравили за неговите руини, разположени насред пясъчните дюни.
Днес голяма част от Джулфар по всяка вероятност продължава да е скрита под пясъците северно от Рас ал-Хайм.
