Законът за гадостта, или защо вали дъжд, когато измием колата

Изследователите се опитват да разберат кой е виновен за това, че събитията често се развиват от лошо към по-лошо.

Закъснявайки за работа, се налага да преровите целия шкаф, опитвайки се безуспешно да си намерите чифт еднакви чорапи. А филията ви пада на земята, естествено, с маслото надолу. Когато най-сетне се доберете до метрото, се оказва, че картата ви е изтекла и трябва да се наредите на опашката, за да си купите билетче, но касата затваря точно под носа ви.

Случайна каръщина ли е това? Или закономерност?

Не, така работи законът на Мърфи, или законът за всеобщата гадост, който отбелязва неприятни, но удивителни закономерности на суетния живот. Кой все пак е бил Мърфи?

Капитан Едуард Алойзиъс Мърфи, роден през 1917 г, е възпитаник на Военната академия на сухопътните войски на САЩ и пилот-изтребител, участвал през 1949 г. в първите експерименти по изучаването на реакцията на човешкия организъм при свръхускорение. Доброволците били привързвани към шейна, ускорявана от ракетен двигател. А лекарите следили с електроди състоянието им в момента, когато шейната внезапно спирала. Но веднъж, след привидно безупречно проведено изпитание, датчиците отказали да фиксират данните за състоянието на доброволците.

Капитан Мърфи, един от инженерите-изпитатели, открил, че всички електроди били свързани грешно. И отбелязал мъдро: „Ако нещо може да се направи по два или повече начина, единият от които е способен да доведе до катастрофа, то все някой няма да пропусне да се възползва точно от него.” Инженерите веднага приели тази забележка в качеството на система от мерки за безопасност в критични ситуации, наричайки това „закон на Мърфи”.

През 1977 г. в Лос Анджелис излязла брошура със заглавието „Законите на Мърфи”. Писателят Артър Блох, пародирайки формулировките на техническите експерти, им придал лаконичност и изтънченост.

Следствията на закона:

1. Нищо не е така лесно, както изглежда.

2. Всичко става за по-дълго време, отколкото мислите.

3. Ако съществува вероятност няколко неща да тръгнат зле, то ще се случи това от тях, което ще причини най-много поразии.

4. Ако едно начинание може да бъде провалено по 4 начина и ние отстраним и четирите, то веднага се появява пети, който го проваля.

5. Оставени на себе си, нещата се стремят от зле към още по зле.

6. Когато човек реши да свърши нещо, което отлага отдавна, веднага се появява друго нещо, което трябва да се свърши преди това.

7. Всяко решение посява семената на нови проблеми.

8. Нищо на този свят не може да се извърши без грешки, защото глупаците са така изобретателни!

9. Истинският характер на нещата е винаги скрит.

10. Майката природа е една развратница.

Този шеговит философски принцип е положил началото на редица „закони”, които с течение на времето се попълват с нови шедьоври. След това те навлезли и в други сфери на живота. Ето някои от тях.

Ако нещо върви зле, бъдете сигурни, че ще стане по-зле!

Когато нещата вървят добре, нещо трябва да се случи в най-близко бъдеще.

Веднага след като изпратите писмото, в главата ви идват свежи мисли.

Ако нищо друго не помага, прочетете най-сетне инструкцията!

Създадена е и т.нар. Мърфология, която отбелязва весели и не съвсем наблюдения от нашия живот.

Стига да си измиете колата и веднага ще завали дъжд.

Ако ви хареса някой костюм, то няма да има вашия размер.

Продължителността на брака е обратнопропорционална на разходите за сватбата.

Доколко справедливи са тези закони? Има думата науката

Робърт Матюз от катедрата за компютърни науки към университета „Астън” в Бирмингам с математически анализ потвърждава справедливостта на популярните сред народа твърдения.

Съседът винаги се движи по-бързо

Научно доказателство. Всъщност средно всички опашки в магазините или в банките се движат с по-малко или повече еднаква скорост. На всяка опашка равномерно може да възникнат непредвидени задръжки, които се случват например, когато компютърът не е прочел баркода на стоката. И на касиерките се налага да го набират собственоръчно. Но в конкретни единични случаи вероятността вашата опашка да се движи по-бързо в сравнение със съседните е едно към три. С други думи, в две трети от времето или лявата, или дясната ще изпреварва вашата.

Ако се появи дори един чорап без другарче, то броят им ще расте

Научно доказателство. Изчезването на втория чорап от чифта се приписва на кого ли не – от хората вкъщи до черните дупки. Междувременно нека се опитаме да разгадаем тайната на възникването на нечифтосаните чорапи, дори без да знаем къде изчезват те.

Представете си, че всичките ви чорапи в шкафа си пребивават там по двойки, както си е редно. Сега предположете, че един чорап е изчезнал. След това изчезва още един. По теорията на вероятностите това по-скоро ще е чорап от друг чифт, което води до възникването на два самотни чорапа. И така нататък.

Случайната загуба на чорапите неминуемо ще доведе до възникването на максимално възможното количество самотни чорапи. Ако например първоначално сте имали десет чифта, вероятността в края на краищата да ви останат само единични чорапи е четири пъти по-голяма, отколкото тази всички чорапи да са си на мястото.

Източник: КР