Запознайте се с луните бегълци – плунетите

Бъди най-интересния човек, когото познаваш

Ивайло Красимиров

Как се нарича избягала екзолуна с минало свързано с орбита около планета? Наричат я „плунет“ ( ploonet).

Учените използват и термина „луни на луната“, за да опишат луните, които могат да обикалят около други луни в далечни слънчеви системи.

Сега друг екип изследователи е създал нов мелодичен псевдоним „ploonet“ за луните на гигантски планети, но избягали от тях и обикалящи около горещите звезди; при определени обстоятелства, тези луни напускат старите си орбити, превръщайки се в спътници на своята звезда.

Бившата луна тогава става „необвързана“ и има орбита като планета – т.е. превръща се в „плунет“. Интересно е, че плунет може да произвеждат ясни сигнали, които телескопите за лов на екзопланети биха могли да идентифицират, съобщават изследователи в ново проучване. Техните констатации бяха публикувани на 27 юни в списание arXiv.

За изследването учените създават компютърни модели за тестване на сценарии, които биха могли да трансформират една обикаляща планета луна в обикаляща звезда „плунета“.

Изследователите са открили, че ако луната обикаля един вид екзопланета, известна като „горещ Юпитер“ – масивен газов гигант, обикалящ близо до звездата си – гравитационният буксир между звездата и планетата може да бъде достатъчно мощен, за да изтръгне луната от планетарната й орбита и да я изпрати да обикаля около звездата.

Да обикаля около близката звезда би било стресиращо за една малка плунета. По време на промяната, атмосферата на плунетата може да се изпари и тя да загуби част от масата си, създавайки отличителен знак в светлината, излъчвана от околността на звездата. Това е подписа, който телескопите биха могли да открият.

„Всъщност последните наблюдения на загадъчни светлинни емисии около далечни горещи звезди могат да се обяснят именно с появата и смъртта на непокорните плунети“, се казва в проучването.

Някои плунети успяват да поддържат орбитите си стотици милиони години. Чрез придобиване на материал от диска от прах и газ около звездата, плунетата може дори да изгради тялото си, докато накрая се превърне в малка планета, пишат авторите на изследването.

Въпреки това, повечето плунети вероятно съществуват относително кратко, показват симулациите. По-голямата част от тях изчезват в рамките на един милион години и никога не стават планети; Вместо това, те се разпадат по време на сблъсъци с бившите си планети, около които са обикаляли, биват погълнати от звезди в актове на „планетарен канибализъм“ или биват изхвърлени от орбита към космоса, съобщават изследователите.

Публикувано в изданието Live Science.

Категории на статиите:
Вселена

Коментарите са затворени.

Мегавселена

С използването на този сайт вие се съгласявате със събирането на cookies. повече информация

Сайтът използва coocies, за да ви даде възможно най-доброто сърфиране. С влизането в него вие се съгласявате с използването им.

Затвори