Дали помним сънищата, или не, зависи от активността на някои мозъчни области – по време на сън те периодично ни вадят в кратко бодърстване, по време на което мозъкът може да запомни това, което му се е присънило.
Едни хора, събуждайки се, могат да разкажат своя сън във всичките му подробности, а други го забравят, едва отворили очи.
Вероятно при едните и другите мозъкът работи някак различно и учените от Националния институт за здравеопазване и медицински изследвания на Франция (INSERM) се заели да изяснят в какво се крият разликите.
По-рано Перин Руби и колегите ѝ установили, че при тези, които по-добре запомнят сънищата си, мозъкът по време на сън по-активно реагира на звукови дразнители. Освен това при тях по-често се случват периоди на бодърстване и тъкмо в такива моменти съновидението може да се записва в паметта.
В нови експерименти учените се опитали да разберат какви области на мозъка може да отговарят за запомнянето на сънищата. В опита участвали 41 доброволци, сред които едни успявали да запомнят съня си 5,2 пъти в седмицата, а други си спомняли същината на съновиденията два пъти месечно.
И при едните, и при другите била следена спонтанната активност на мозъка с позитронно-емисионна томография и се оказало, че при помнещите сънищата си са доста активни средният префронтален кортекс и темпоро-париеталната зона, която се включва, когато ни е необходимо да преориентираме вниманието върху някой външен стимул.
Повишената функционалност на темпоро-париеталната зона обяснява защо такива хора по-често се пробуждат от външни дразнители, но също позволява да се обясни запомнянето на сънищата. Спящият мозък не може да запише информация, за тази цел му е необходимо да се пробуди и кратковременните просъници помагат да се запише сънят в паметта. А кратковременните пробуждания се провокират от същата зона.
И темпоро-париеталната зона, и медиалният префронтален кортекс вече са попадали в полезрението на учените като зони, помагащи да се запомнят сънищата, но в последното изследване за първи път е съпоставена активността на тези области със способността на човека да запомни това, което е сънувал.
Впрочем самите автори на изследването не изключват, че различията може да са не само в механизма на запомняне на съня, но и в механизма на неговото, ако можем така да се изразим, производство – към тези, които запомнят сънищата по-добре, те могат да идват различно от останалите.
Резултатите от изследването са публикувани в сп. Neuropsychopharmacology.
