Защо компютрите никога няма да бъдат наистина съзнателни?

Бъди най-интересния човек, когото познаваш

човечеството
Ивайло Красимиров

Много съвременни проекти за изкуствен интелект казват, че работят за изграждането на съзнателна машина, базирана на идеята, че мозъчните функции просто кодират и обработват мултисензорна информация. И така, предположението е, че след като мозъчните функции са правилно разбрани, би трябвало да е възможно да ги програмираме и в компютър.

Наскоро Microsoft обяви, че ще похарчи 1 милиард долара за проект, който да направи точно това. Засега обаче опитите за изграждане на суперкомпютърни мозъци дори не се доближават до истината.

Европейският проект за много милиарди долара, започнал през 2013 г., до голяма степен се смята, че се е провалил. Това усилие се измести, за да изглежда по-скоро като подобен, но не толкова амбициозен проект в САЩ, където разработват нови софтуерни инструменти за изследователи на мозъчни данни, а не за симулиране на мозък.

Някои изследователи продължават да настояват, че симулирането на невронната наука с компютри е пътят към машините със съзнание. Други, като авторът на тази статия, разглеждат тези усилия като обречени на провал, защото не вярват, че съзнанието е изчислимо. Основният им аргумент е, че мозъците интегрират и компресират множество компоненти на опит, включително зрение и миризма – които просто не могат да се обработят по начина, по който съвременните компютри разбират, обработват и съхраняват данните.

Живите организми съхраняват преживявания в мозъка си, като адаптират нервните връзки в активен процес между субекта и околната среда. За разлика от това, компютърът записва данни в блокове за краткосрочна и дългосрочна памет. Тази разлика означава, че обработката на информация в мозъка също трябва да се различава от начина по който работят компютрите.

Умът активно изследва средата, за да намери елементи, които да ръководят изпълнението на едно или друго действие. Възприятието не е пряко свързано със сетивните данни: Човек може да идентифицира таблица от много различни ъгли, без да се налага съзнателно да интерпретира данните и след това да попита паметта си дали този модел може да бъде създаден чрез алтернативни изгледи на елемент, идентифициран известно време по-рано.

Друга гледна точка на това е, че най-светските задачи за памет са свързани с множество области на мозъка – някои от които са доста големи. Умението за учене и опит включва реорганизация и физически промени, като промяна на силните връзки между невроните. Тези трансформации не могат да бъдат повторени изцяло в компютър с фиксирана архитектура.

Човек имащ съзнание, е наясно какво мисли и има способността да спре да мисли за едно нещо и да започне да мисли за друго – без значение къде се е намирал в първоначалната си мисъл. Но това е невъзможно за компютър. Преди повече от 80 години британският компютърен учен Алън Тюринг показа, че няма как да се докаже, че някоя конкретна компютърна програма може да спре самостоятелно, докато тази способност е централна за съзнанието.

Аргументът му се основава на трик на логиката, в който той създава присъщо противоречие: Представете си, че има общ процес, който може да определи дали някоя програма, която анализира, ще спре. Резултатът от този процес ще бъде или „да, той ще спре“ или „не, няма да спре“. Това е доста ясно. Тогава обаче Тюринг си представя, че хитър инженер написва програма, която включва процеса за проверка на стоп, с един решаващ елемент: инструкция за поддържане на програмата, ако отговорът на стоп-проверката е „да, тя ще спре“.

Изпълнението на процеса за проверка на стоп в тази нова програма непременно би направило проверката на стоп грешна: Ако определи, че програмата ще спре, инструкциите на програмата ще кажат да не спира. От друга страна, ако проверката на стоп определи, че програмата няма да спре, инструкциите на програмата ще спрат всичко веднага. Това няма смисъл и заключението на Тюринг е, че не може да има начин да се анализира програма и да бъде напълно сигурен, че тя може да спре.

Така че е невъзможно да бъдем сигурни, че всеки компютър може да подражава на система, която определено може да спре своя ход на мисълта и да се промени към друг ред на мислене. А тази способност е присъща част от съзнанието.

Още преди работата на Тюринг германският квантов физик Вернер Хайзенберг показва, че има съществена разлика в естеството на физическото събитие и съзнателното знание на един наблюдател за него. Това е интерпретирано от австрийския физик Ервин Шрьодингер, който определя, че съзнанието не може да произхожда от физически процес, подобно на процеса в компютър, който свежда всички операции до основни логически аргументи.

Тези идеи се потвърждават и от заключенията на медицинските изследвания, че в мозъка няма уникални структури, които да се занимават изключително със съзнанието. По-скоро функционалните изследвания показват, че в различни области на мозъка се случват различни познавателни задачи. Това е накарало невролога Семир Зеки да заключи, че „съзнанието не е единство и вместо това има много съзнания, които са разпределени във времето и пространството“. Този тип неограничен капацитет на мозъка не е видът на предизвикателството, с което може да се справи един ограничен компютър.

Тази статия с автор Субхаш Как, учен от Щатския университет в Оклахома, е публикувана в изданието The Conversation.

Категории на статиите:
Технологии

Коментарите са затворени.

Мегавселена

С използването на този сайт вие се съгласявате със събирането на cookies. повече информация

Сайтът използва coocies, за да ви даде възможно най-доброто сърфиране. С влизането в него вие се съгласявате с използването им.

Затвори