Кучето и вълкът генетично са много близки, но кучето е станало приятел на човека, а вълкът – не. Както смятат изследователите от Масачузетския университет в Амхърст (САЩ), причината е в различния сензорен опит, който преживяват малките вълчета и домашните кученца, когато им дойде време да се социализират.
Както пишат изследователите в сп. Ethology, и вълчетата, и домашните кученца придобиват различни впечатления по едно и също време. Тоест започват да усещат миризми на двуседмична възраст, звуци – на четериседмична, а пълноценното им зрение се формира на шестата седмица. Но между вълчетата и кученцата има разлика в т.нар. период на социализацията. Когато за домашното пале настъпи този период, то броди и без страх се запознава с околния свят – всеки нов обект предизвиква любопитство,. Приятелското отношение, което се установява в този период, остава в кучето за цял живот. А когато изследователският период завърши, всеки нов сигнал първо предизвиква настръхване и страх.
© nixxphotography / FreeDigitalPhotos.net
Вълчетата също имат период на социализация, но ако при кучетата той започва на четириседмична възраст, то вълците го преживяват на втората седмица. Малките тогава са още слепи и глухи и единственото, с което изследват околния свят, е носът. Когато вълчетата започнат да чуват и виждат, първите слухови и зрителни сигнали предизвикват у тях страх и тревога.
Обикновено малките кучета в периода на социализация вече виждат и чуват и затова социалните връзки със стопанина им стават стабилни. Може да се каже, че характерът на зрялото животно и при вълците, и при кучетата се определя от детски впечатления – съвсем като при човека.
Получените данни още веднъж показват, че не става въпрос толкова за общите гени, колкото за тяхното управление. Важно е не какви гени работят, а кога и в каква последователност се включват те.
Източник: Масачузетски университет в Амхърст
